Лазаня

Привет! Готвачката пак е тук. Група подстрекатели и мотиватори ме подсетиха, че е време за поредната рецепта от моята кухня. То за това и аз имам вина, защото се похвалих с лазанята си, и няма мърдане. Сготвих я миналата седмица (за да я снимам), но все не ми оставаше време да пиша.  Днес реших да се разнообразя (от някои други тежки дейности ) като я споделя с вас. Дозировката на соса е за една лазаня и един път спагети за четирима. Сосът е универсален и става и за двете ястия, и за канелони (пробвано е многократно).
Продукти:
1 кг кайма
1 голяма глава кромид лук
1 голяма глава чесън
Домати – тук ще опиша няколко варианта, които може да използвате.
-доматено пюре – ½ голям буркан размито с вода
-доматен сок – цял голям буркан
-домашно приготвен кетчуп – изварени и сгъстени домати с подправки – един голям буркан
-може и сурови домати, но трябва първо да ги сварите и сгъстите – досадна и дълга работа, затова препоръчвам горните 3 варианта.
Подправки:
Сол
Черен пипер
Магданоз
Чубрица

Начин на приготвяне:
Главите кромид лук и чесън се нарязват ситно – количеството трябва да е поравно. Слагате ги в тенджера да се запържат и когато леко започнат да покафеняват добавяте каймата. Тук се въоръжете с голяма и здрава лъжица и бъркате каймата, за да не стане на големи бучки. Пърженето продължава, докато месото започне да сивее. Тогава изсипвате доматите (един от вариантите). Разбърквате и оставяте да къкрят кротко до състояние на пълна готовност. Състоянието се установява с опитване. След като са готови добавяте  и подправките. Сосът може да се консумира със спагети или да се използва за лазаня, както вече споменах.
Към този сос може да добавите още продукти по избор – гъби, кисели краставички, маслини (идея на Жени), моркови, чушки или пък царевица.
Тук искам да уточня, че моята рецепта за лазаня съм си я измислила сама прочитайки поне 5 подобни и съобразявайки се с вкусовете на семейството ми. Ето защо в соса не фигурират допълнителни продукти – един не яде едно, друг друго. И не използвам сос бешамел за заливка, защото е тежък. Използвам въздесъщите домати, които както видяхте, изобилстват. Корите, които слагам са сухи – един пакет. Преди да ги наредите трябва да ги сварите – около ½ от времето за приготвяне.
Дъното на тава (най-добре правоъгълна, но може и кръгла) покривате с домати и редите един ред кори за лазаня (сварени наполовина). Разливате от соса с каймата навсякъде (не пестете) и върху него настъргвате малко сирене – просто бели петна  за вкус и цвят. През това време са готови следващите кори и редите втори ред. И пак кайма с малко сирене, и отново кори. И така продължавате до последния ред. В моята правоъгълна тава това са обикновено 5 реда. Когато свършите и с последния ред отгоре заливате пак домати, може и малко вода – нужна е за доваряване на корите за лазанята.
Слагате тавата в силно загрята фурна. Когато започне да се пече намалявате с една степен. Поглеждате отвреме навреме и, ако се налага заливате горния пласт кори със соса отстрани или доливате вода, за да не изсъхнат съвсем. Може и да се понавият или запекат повече, но не се притеснявайте. Накрая наръсвате обилно навсякъде настърган кашкавал. Бутате тавата отново във фурната за 2-3 минути, колкото да се разтопи кашкавалът и лазанята е готова.
Това е любимата ми храна. Момчетата се колебаят между нея и спагетите.
Щях да забравя да спомена една подробност. Същият този сос за спагети и лазаня може да се използва и за приготвяне на мусака. Нарязвате картофите на кубчета и ги запичате във фурната само с вода и сол. Когато са почти готови добавяте нужното количество от приготвената вече кайма и заливката за мусака и отново във фурната за допичане.
С един куршум три заека май се получи.

Ето и снимките на лазанята. Добър апетит!

С усмивка

За настроение , за извинение, за утешение , за прошка!

Една песен за Vilford и всички, които харесват евъргрийните. 

“I Say a Little Prayer For You”

Имаме сделка

От събота съм горд собственик на 50% от седем пъдпъдъка – един мъжки и 6 женски. Всичко започна преди 5 месеца с една публикация на Графа – “Пъдпъдъци-продължение”. Ентусиазирах се и предложих на сестра ми и зет ми да ги купим заедно – те ще ги гледат, аз ще спонсорирам, яйцата ще делим както се полага. Тогава не стана работата. Но онзи ден нещо ги е вдъхновило и се обадиха да попитат още ли ги искам. Искам ги, разбира се. И ето как се появиха пъдпъдъците в двора на родния ми дом.
Според Рали съм губеща в сделката, защото ще се лиша от птичите трели. Права е, но ще си ги запиша на клип и ще си ги гледам и слушам. Снощи обаче, не поискаха да ни попея. Мъжкият се опита да започне, но бързо се отказа. И не съм изненадана. Бяхме се събрали в повече от пълен състав и милите не посмяха да се обадят. Сестра ми каза, че предната вечер мъжкият е запял пръв, а след него и останалите. Бил е страхотен концерта. Надявам се другия път да ги чуя. За сега ги имам само на снимка. Вижте ги и вие, защото пак ще разказвам за тях.

Снимки: Димитър Димитров

Първо ще хапна, после ще ти позирам.

Хайде снимай, че да продължа с вечерята.

Погледни в очите ми.

Какво има там?

Поглед към историята с усмивка

Историята е една от любимите ми теми за разговор, четене, гледане. Снощи с приятелката ми на чаша вино тръгнахме от женски клюки, през Оскар Уайлд и стигнахме до кралица Елизабет І. Не питайте как – полетът на мисълта ни е дълъг и криволичещ.  Покрай разговора ни се сетих, че преди време намерих в нета много интересен разказ за периода от 1900 до 2000 година – по десетилетия. Не зная кой е автора, но бих искала да прочета интерпретацията му и за другите векове.  Изключително забавно и точно четиво е, затова реших да публикувам статията. А и сега е особено подходящо време да си припомним историята. Утре има избори. А според мен всеки политик, който не познава историята и не се учи от нея не е добър политик.

П.П. С помощта на Ралица вече знам кой е автора - Людмил Станев. Благодаря, Рали! Харесват ми творбите му и ще публикувам и други.

Внимание! Моля, професионалистите историци без чувство за хумор да не четат написаното по долу.

КРАТКА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ЗА УЧЕНИЦИ

На вниманието на тези, които нямат много време да прочетат за всичко, което се е случило през миналия век, предлагам един кратък и не съвсем верен прочит на миналото столетие.

Здравейте! Нещата съвсем не са такива, каквито изглеждат. Както казва на Джимито брат му — вие не познавате нито Джимито, нито брат му. И те не ви познават, затова направо казвам: не само, че всичко не е така просто, а просто не е така. Затова нека видим как се забавляват хората през столетието, което измина.
Хората се забавляват по различен начин. Французите, ооо, французите…те си имат гилотина! Голям смях пада заедно с падането на нечия глава. По-късно това е изместено от Прет-а-порт. Германците, яяя, германците…те се забавляват от средна телесна повреда — нагоре. Има ли счупен крак, ръка, това вече е смешно. Даже през 40-те години всички масово получавали плексит на дясната ръка и се забавлявали, като горели книги и викали високо някакво име. Испанците са друга работа. Те най-много се забавляват, ако човек с пайети и смешна опашчица убие мъжка крава в заградено пространство. О-ле! И досега руснаците си мислят, че тореадорите са комунисти, защото развяват червено знаме. Ех, руснаците, те се забавляват много вътрешно! Както се казва в старата руска поговорка: апетитът идва с яденето, хепатитът — с пиенето! Абе, черен дроб за бели дни. Американците се забавляват, докато гледат телевизия и трупат наднормено тегло от пуканки. В миналото, когато още не е имало телевизия, те се събирали на групи, облечени празнично в бяло, и тормозели негрите (които естествено са в черно). Но това е минало… Италианците си имат Фелини! И докато всички се забавляват с това, което се случва, НИЕ се забавляваме с онова, което не се случва. Затова се забавляваме страшно много.

1900-1910

Нашата истинска разходка започва. 1900-ата година е на страх и облекчение. Халеевата комета е отминала Земята. Всички си мислели, че настъп­ва краят на света, но това се случва само на Джузепе Верди, защото той умира на 1 януари 1900 година. Защо? Защото е гений, а на гениите се случва това, което не се случва на обикновените хора.
Но да спрем дотук със смъртта. Тя винаги е нещо много лично и засяга само околните — не и самия човек, на когото се случва. За него това вече е без значение. Какво става в началото на този век? Нищо! Повечето големи открития вече са направени.
Някои по-поетични хора, наречени художници, откриват, че импресионизмът е новият начин да пишеш поезия с цветове. Те се появяват във Франция и живеят в абсолютна бедност, докато по онова време Рокфелер има годишен доход 40 милиона долара — много по-късно за тази сума ще могат да се купят три платна на Реноар.
През 1903 година се произвежда първият мотоциклет „Харли Дейвидсън„. Но един мотор рок не прави. Това ще стане след 50 години. Без да знае това, Рузвелт открива феномена на голямата тояга. Ето го нагледно и него — говори кротко и дръж голямата тояга! Тук възниква въпросът колко края има тоягата. Ами много просто — тоягата има само един край и той е този, който държиш в ръцете си. За другите той е известен като дебелия край на тоягата.
1908 година — хората се опитват да се повдигнат от земята. Братя Райт не са сапьори и затова тръгват към небето с първия летателен апарат. Ами това е. А, щях да забравя, Фройд успява да си купи кушетка и срещу заплащане кара разни хора да спят на нея. После те му разказват сънищата си и срещу допълнителна сума той им казва какво мисли по този въпрос. По-късно той умножава бизнеса и дава начало на кушет-вагоните и масовата психоанализа в железопътния транспорт.
През цялото десетилетие хората не спират да се забавляват неистово, празнувайки Амнистията на човечеството от разминаването с Халеевата комета.

1910-1920

Както се казва в някои романи — десет години по-късно. Двигателите влизат в историята на човечеството. Конският тропот изчезва. Остава разбира се единствено в картините на Търнър, където автомобилите биха стояли нелепо на фона на нежен пейзаж „ранна утрин с купи сено“. Все още се появяват открития. Амундсен открива Южния полюс. И ето тук е най-важната случка в това десетилетие — появява се SOS — универсалният сигнал за бедствие. И може би най-хубавата поезия от онези години: „Спасете нашите души!“. Забелязвате ли, че не е спасете нашите тела, а спасете нашите души. И това ако не е поезия… Представяте ли си колко хора плават и продължават да плават върху отломките от бившия си живот, защото някой не е чул SOS-а им. Тези нежни тиренца и точици… Надменното човечество обявява „Титаник“ за непотопяем, вследствие на което той радостно потъва под звуците на фокстрота. Човечеството отново умира, забавлявайки се. Просто Господ е хвърлил бучка лед в синия си коктейл.
Кралят на Дания умира, синът му не се казва Хамлет, а Кристиян, но не е Андерсен и няма никакви русалки. Те са измислени по-късно от пияни руски рибари.
През 14-а година автомобилът взема една от най-видните си жертви. В него е убит ерцхерцогът Фердинанд и това става повод за Първата световна война. Петдесет години по-късно убитите в коли хора стават ежедневие и никой на никого не обявява война. А тогава Германия обявява война на Сърбия, Сърбия — на Италия, Франция — на Русия и Русия — на Германия. Всеки ден се обявява някаква война и това става ежедневие. Хората продължават да се избиват, но никой вече не си спомня повода. Останалите встрани от фронта се забавляват още по-неистово. През 17-а година Ленин превежда френската революция на руски. Отново е хвърлена ръкавица. Човечеството пак е обявило война на Господ. Една година по-късно испанският става модерен и испанската инфлуенца поразява 20 милиона свои почитатели. Бог отново печели състезанието… На фона на всички тия глупости и важни неща се появяват книгите на Херман Хесе и Кафка, който не е жена, както си мислят някои незапознати. И отново забавлението се развихря, този път в Ню Йорк, и това вече е началото на джаза — Гершуин.

1920-1930

Здравейте, пак съм аз, вече би трябвало да свикнете, че ще се появявам периодично пред вас, за да ви напомням неща, които сте забравили или никога не сте знаели. Но това е едно и също… Влизаме стремително в 20-те години. Наздраве! Да, наздраве, защото това са годините на голямото пиене. Пие се навсякъде и всичко, естествено под звуците на музика. Времето на сухия режим. Америка, сухият режим увеличава мокрите поръчки. Хората масово падат по улиците. Някои от тях са пияни, а други — откровено са мъртви и от техните шлифери и шапки спокойно можете да си направите цедка. Светът се забавлява. Опиянението е обхванало всички като мъгла. Появяват се кръстниците. Те не са тримата влъхви и обикновено имат италиански произход. Един огромен италиански хор представя на своето най-голямо турне в Америка операта “Коза Ностра“. Не случайно тогава се появява и абстракцията в изкуството. Кандински, Шагал и Миро откриват промененото и скрито изображение за света, без да ползват услугите на ФБР.
Пие се не само в Америка. В Европа пиещите бира се обединяват и си викат вместо наздраве -Хайл! В Съветския съюз пиещите водка се освинват, чукайки се за Сталину. Най-зле са тези, които не могат да се самоопределят и пият бира с водка. Но за тях — по-късно. Най-важното обаче е, че Чарли Чаплин завладява световния екран и доказва, че с две вилици и две хлебчета може да се нахрани с любов цялото човечество. Нещо идва насам… Какво е това? Ами, разбира се, Голямата криза.

1930-1940

Казах ли ви, че идва кризата? Най-често чуваната дума е фалит. Скачането от високо става любимо забавление на Уолстрийт. Забележете, там изобщо не се ползва бънджи! Скачат си направо, както са си с костюмите, но каква музика само се чува — биг бенд, Дюк Елингтън. Човечеството отново се забавлява, докато умира. В Италия на мода е Мусолини. Това не е леко ликьорово питие, а суров мъж с голяма глава и квадратна челюст. Между другото той е много грозен и като види много хора, започва да крещи глупости — и то на езика на Данте и Петрарка. Пълен абсурд! В Германия пиещите бира си слагат пречупени кръстове, за да се разпознават. Ами да, вместо да се питат постоянно какво пиеш, виждаш свастиката и — готово! Точно тогава хората, които не си падат по кренвирши и бира, решават да си правят кабаре. Ето за това ставаше въпрос. Кабаре. Тайните служби стават още по-тайни…

1940-1950

Да, това е доста неприятен период. Потомците на Гьоте горят книги, които не са чели. Двама души с мустаци се скарват по повод формата на мустаците. Масово се избиват хора, които нямат мустаци, и също онези, чиито мустаци са с неправилна форма. Войната отново става световна. На мода са военните униформи. Хората, които мислят по друг начин, се отделят в специални пространства, заградени с бодлива тел. Самолетите вече не превозват пътници, а бомби. Американските дизайнери харесват повече мустаците на Сталин. Хитлер не може да понесе това и се самоубива, докато се бръсне, и войната свършва. Американците не харесват японците и им подаряват ядрени бомби. Пада Желязната завеса и Източна Европа се оказва извън джаза.

1950-1960

Това десетилетие няма да описвам подробно, тъй като в самия негов край е роден авторът на тази енциклопедия и всеки текст би звучал субективно. Авторът е роден от майка си с любезното съдействие на баща си. По повод на своето раждане обича да казва любимата си фраза: „Господи, какво щях да правя, ако не се бях родил! Колко свободно време щях да имам!„

1960-1970

В Куба се появява човек с брада, който не е арменец, но може да говори шест часа без прекъсване. Пурите са официално забранени. В Америка заблуден снайперист убива по погрешка президента Кенеди, защото го е помислил за северен елен. По-късно отново става злополука по време на лов. Този път по погрешка е застрелян Мартин Лутър Кинг, когото са помислили за черна пантера. Американците отново не харесват, този път формата на очите на виетнамците. От своя страна Съветският съюз не харесва мекия напевен говор на чехите и праща филолози в Прага. За по-сигурно те пътуват с танкове и са облечени в еднакви дрехи. През цялото това десетилетие на тихо превъзпитание четири момчета от Ливърпул, които не са съгласни със света, в който живеят, се опитват да обяснят, че всичко, от което се нуждаем, е любов.

1970-1980

Човечеството започва леко да подлудява и се опитва да достигне до Господ, като построява Световния търговски център — най-високата сграда в света. По същото време някой се досеща, че петролът не е безкрайна величина, и настъпва Световна енергийна криза. Продавачите на велосипеди са доволни. Точно заради кризата всички искат да танцуват. Дискомузиката залива света и планетата светва и угасва в ритмите на диското. Поради големия брой западни туристи, желаещи да посетят Източен Берлин, правителството издига стена, от което на германците очите не се дърпат, а се изкривяват в една и съща посока — на запад.

1980-1990

Краят на века се усеща поради многобройните глупости, които политиците вършат. В Съветския съюз всеки висш политик има право да управлява една година, преди да умре от тежка болест. Самолетите отново служат за мишени, кой знае защо в тях пътуват и пътници. Ядосан от състезанието с него, Големият шеф отгоре праща болестта СПИН — както и по-рано той обяснява, че не е обикновен участник в десетобоя. Мирният съветски атом е изтърван. Оказва се, че не е толкова полезен, колкото са твърдели някои съветски учени.

1990-2000

След тежко боледуване комунизмът умира. В Европа неговият реквием звучи като рок. Хората се забавляват. Някой пак се е сетил за Нострадамус и твърди, че 2000-ата година всичко ще приключи. Америка този път не харесва арабите и започва да им праща хуманитарна помощ под формата на бомби. Всяка, от които струва по 200 хиляди долара.
В Югославия пък никой не харесва никого. Затова се бият, всеки — срещу всеки. МТV става по-популярна от съветската армия. Отново започва състезанието с Големия шеф. Започва голямото клониране. Кой знае защо, вместо човек се появява овца. Опитите за клониране на овчар продължават. Европа се обединява и Бетовен отново е на мода. Все по-често се чува да звучи Ода на радостта. Хората се раждат, любят се и умират, като не спират да се забавляват. 21-ви век настъпва и отникъде не се появява астероид. А може би е толкова шумно и пъстро, че не можем да го чуем и видим. Голяма част от света се е скрила в Интернет и там продължава да се забавлява. Чат ли сте?

Честит Рожден Ден, Жени!

Жени, с много обич и топлина в сърцето ти пожелавам да си жива и здрава, усмихната, слънчева, пъстра и жизнерадостна като дъгата!

Пожелавам ти щастливите мигове, успехите, победите и късметът да съпътстват живота ти, да ти бъдат другари в него!

С устрем, дръзновение и огън в сърцето да превърнеш мечтите си в реалност!

Нека в очите ти винаги греят звезди! Нека любовта ти дава крила да летиш!

Подарък от сърце! Истински са.

Поздрав от мен с една народна песен, за ДЕНЯ, когато си се появила на този свят, за да го направиш по-добър и красив,  по-слънчев и обичен!

Весел празник мила Жени, пълен с много усмивки и щастие!

П.П. На тази песен можеш да тропнеш Старо банско хоро – тъкмо го научихме. 

“Снощи е Добра късно седела” – Фолклорна група “Перун”

Излекувай света

“Излекувай света”
Майкъл Джексън

Има едно място в сърцето ти и знам, че това е любовта.
И това място може да бъде по-светло в утрешния ден.
И само ако опиташ ще разбереш, че няма нужда от плач.
На това място ще почувстваш, че няма болка или страдание.
Има пътища, по които можеш да стигнеш там. Ако те е достатъчно грижа за живота,
създай малко пространство, направи едно по-добро място.

Излекувай света! Направи го по-добро място
за теб, за мен и за целия човешки род.
Има хора, които умират. Ако те е достатъчно грижа за живота,
направи едно по-добро място за теб и мен!

Ако искаш да разбереш “защо” – има любов, която никога не лъже.
Любовта е силна. Тя се грижи единствено за безкористното раздаване.
Ако опитаме ще видим, че в това блаженно щастие
не можем да чувстваме страх или ужас.
Ще спрем да съществуваме и ще започнем да живеем!

Тогава ще почувстваме, че винаги любовта ще е достатъчна за израстване.
Затова направи един по-добър свят. Направи един по-добър свят.

Излекувай света! Направи го по-добро място
за теб, за мен и за целия човешки род.
Има хора, които умират. Ако те е достатъчно грижа за живота,
направи едно по-добро място за теб и мен!

И мечтата, която ние си представяме, ще ни разкрие едно весело лице.
И света, в който вярвахме някога ще заблести отново с изящество.
Тогава защо продължаваме да раняваме Земята и да раздираме душата ú?
Мисля, че е лесно да се види, че този свят е божествен.

Можем да летим толкова нависоко, че да не позволим на нашия дух да умре.
В сърцето си чувствам, че всички сте мои братя.
Братята мои, създайте нов свят без страх в него.
Заедно ще заплачем със сълзи на радост,
ако видим как нациите свалят мечовете си насочени едни срещу други.

Ние наистина можем да стигнем там. Ако те е достатъчно грижа за живота,
създай малко пространство, направи едно по-добро място.

Нощен поглед към града

Нощта се спускаше над големия град. От апартамента се разнасяше нормалния неделен шум, а тя излезе на терасата. Запали цигари, отпи от виното и се загледа към притихващия град отвисоко.
От малка се боеше от височини. 20 години не можа да преодолее чувствата си, когато излезеше на балкона. Но не и когато цареше мрак. Едва наскоро приятелка ú даде обяснение защо нощем не изпитваше страх да стои на височина 12 етажа. Оттогава се научи да изпитва удоволствие да съзерцава градът от високо, стига да е тъмно.
Колите, които профучаваха по оживения булевард долу не я дразнеха. Тя беше градско момиче. Обичаше забързаните хора, шумът и пъстротата на ежедневието. Любуваше се на красивите сгради, усмихваше се на подредените и поддържани градинки и паркове. Обожаваше фонтаните, които работеха в топлите дни; децата, които си играеха на детските площадки, или в дворовете на училищата; уханието на липите и изяществото на брезите.
Всичко това винаги е било част от живота ú и тя виждаше красотата му.  И се дразнеше, когато говореха само лоши неща за града. Не виждаха ли красивото в него? Слепи ли бяха? Или просто недоволни от всичко  плюеха и върху него? Града, в който сами бяха избрали да живеят. Да живеят, но не и да допринасят за красотата му. Като се започне от това, че най-често именно тези хора явно незнаейки къде да си изхвърлят боклуците, го правеха навсякъде, и след това псуваха мръсотията около тях; искаха всеки да се вози в собствена кола, а роптаеха срещу задръстванията. И се стигне до това, че с навъсените си лица и вечната си критика слагаха грозни петна върху него. Искат това, не искат онова – вечно недоволни, прекарват живота си пропускайки да видят красотата и на града, и на света, и на другите около тях. Съжаляваше ги. И ги подминаваше търсейки съмишленици. И винаги, когато ги намереше с удоволствие споделяше обичта си към мястото, където живееха.
Преди време откри фотограф, в чиито снимки тя видя собствените си чувства към родния град. Празник за сетивата ú беше да види запечатани моменти, места, гледки – да види уловената красота. Отдавна не беше ходила в сайта му, за да ги разглежда. Може би защото в последно време все по често се вглеждаше във всичко около себе си и си имаше вече свои “снимки”, в ума си.
Най-много “снимки” имаше от квартала, в който живееше. Наскоро сподели със сина си, че всъщност те живеят в парк. Около тях навсякъде имаше големи и малки дървета, храсти. Тревата обхващаше всяко пространство извън улиците. Хората живеещи в блоковете, си правеха малки градинки около тях. А в последните години общината (най-сетне), се грижеше за поддържането на детските съоръжения и пейките. Даже с изненада открих нова детска площадка с дървена дъщичка и невероятно уютен кът. Надвечер всички тези малки природни оазиси се изпълваха от хора дошли да им се порадват и да се разходят. Понякога и тя се присъединяваше към тях. Трябваше да го прави по-често…
Загаси цигарата и допи виното. Хвърли още един поглед на светлините ширнали се пред нея и прошепна “Лека нощ, София”.

Снимката е взета от ТУК.

Тъпан бие, хоро се вие

13 юни 14.30 часа, Казанлък, английската градина на уютен хотел в тих парк, 35 човека се подреждат за репетиция, стараейки се да не вдигат шум. Все пак е хотел, следобяд, хората си почиват. Зазвучава музика, ние започваме хорото и по навик викаме “Ииии-ха”. Строго, но едва сдържаш смеха си, Коцето ни казва “Шшшттт   Тихо викайте и тихо стъпвайте”. На което ние отговаряме с дружен смях и съвсем не тихо.
В 17.00 часа се подреждаме на определеното ни място на площада, където смехът и шумът не са забранени, а са част от духа на надиграването. 700 участници от 20 клуба, на всякаква възраст, с различни професии, обединени от любовта си към народните хорá не искаха да са тихи, а напротив. Искаха да се забавляват, да покажат какво са научили, да намерят нови приятели, да научат нови хорá и да предадат настроението си на зрителите и гостите на града.  Феерия от музика, ритъм, цветове, смях, слънце – слънце в небето, в очите и в усмивките ни.
Започваме всички заедно хорáта от задължителната програма. Играем, подвикваме, смехът не спира. В паузата питам Коцето кои са журито. А той разперва ръце и отговаря през смях – “Всички, които ви гледат са жури.”
В съседство до нас са клуб “Чайка” от Бургас и Поморие и клуб “Ханджаров” от… Стара Загора. Докато върви  програмата по представянето на клубовете, заедно с тях извиваме хорá по музиката, която звучи. И не само ние. А почти всички, които чакаха да им дойде реда да танцуват индивидуално. Дайчово, Петрунино, Шопско, Дунавско се редяха едно след друго.
Идва и нашия ред. Подреждаме се. Започваме. И сега онези три минути са ми в мъгла. От вълнението, от настроението, от щастието помня само картини и онзи вихър от чувства, които винаги ми е трудно да опиша. Беше просто прекрасно усещане!
Празникът продължи с надиграване на Ръченица, 7 допълнителни хорá и още много други, в които се включи и публиката, която едва се сдържаше дотогава.
И да не си помислите, че това е краят. Неее Веселието се пренесе в ресторант “Българан”.  Където ни очакваха още музика, танци, фолклорна програма, изненади и много, много смях и забавление.  До 2 часа през ноща.
Спирам с приказките и ще оставя снимките да говорят вместо мен.

Чанчета, и чайки, и още много други се надиграват.

Домакините от клуб “Жар”, “Луди млади” и “Палавници”.

Хоро се извива навсякъде. Трябва само музика.

Както винаги с най-много участници и добра хореография. Добри са.

Велесяци, с най-широките усмивки и най-заразителния смях.

Ние пък си имаме хърватин, рускиня и таджикистанец. Не е далеч времето, когато целия свят ще заиграе хоро.

Дойде и нашия ред. Започваме бавно и “Иии-ха” оглася площада.

И се понасяме под шеметния ритъм на Селско шопско хоро.

Неудържимо напред, заедно, устремно.

Краят идва внезапно и площада отново е огласен от “И-ХА”!

В ресторанта и веднага на хорото.

Две току що опечени агнета, специално за клуб “Чанове”. И поднесени подобаващо!

Огънят е навсякъде, а някои могат да ходят по него.

Навсякъде има групи от танцуващи. Само музиката да не спира.

Граовското хоро кипна кръвта на всички и се понесохме…

Градусите на настроението достигат върха си. Чайките обират овациите на всички.

Снимки: Димитър Димитров

За паветата, обувките с токчета и надиграването

В главата ми е каша, но сърцето ми бумти, а душата ми лети…
Започвам с най-идиотското. Площада на Казанлък е застлан с павета. Ужас!!!  За мен! Вие сигурно ще кажете – нормално. Да, ама аз вчера си купих обувки за танц с токчета – малки, но токчета. И какъвто съм Марко Тотев със сигурност ще се пребия пред бая народ. Май схванахте вече за какво иде реч.
На 13 юни клуба ни по танци ще участва в надиграването “Тъпан бие, хоро се вие” в Казанлък. И аз ще съм там. Обаче, днес ще ходя да си купя маратонки – черни, равни, удобни за Шопско хоро и за любимото ми Малишевско. Другия проблем дето се наложи да реша беше коланов. 
Хи хи Това пък чудо какво е?! Ще питате.  Ми… Дадоха ми униформата, а вътре един черен колан дето трябва да се сложи  върху другия, обикновения и да го  скрие. Да, ама сума ти народ го гледа и не можа да разбере като как аджеба требе да се навие. Две професионалистки се заеха да разгадават мистерията, една чакаше в готовност. Първите две се справиха с проблема между  два  джина и сладки приказки. И  тамън да  реша, че съм готова -  те ти  ново 20 – павета. Няма как, ще тичам за маратонки.
За първи път ще участвам и се вълнувам, и се притеснявам, и се вдъхновявам. Знам, че отиваме за удоволствие, за забавление, а не за награди и слава. Но искам да се представим страхотно. Останалите от клуба не им е за първи път и не се вълнуват толкова. А аз…
В главата ми е каша, но сърцето ми бумти, а душата ми лети  – сред  ухания  на рози  и ритъма  на хорото!

П.П. Рали, урока за Ширто само се отлага, не се отменя. Нали знаеш. И колко ли бири требва да изпием,  за да  заиграят  и  двата ти леви крака?

Иииии И-ХА!

Селско  шопско  хоро

Семейни традиции

Когато за първи път отидохме в църквата “Св. св. Константин и Елена” в Пловдив, за да изпълня дадено обещание, не мислехме, че ще се превърне в традиция. Но така се случи, че вече 15 години в дните около 21 май семейството ни отива в там. Посещаваме храма, оставяме дарове, цветя, палим свещи и записваме имената на близките ни за литургия за здраве. Църкви на тези светци има и на други места, близо до София, но ние предпочитаме Пловдив – любим град на семейството.
И днес отново бяхме там. И отново изпълнихме ритуалите, както толкова години вече. А в допълнение майка изпрати бял здравец, който да засадят в двора на църквата. Служителката от храма много се зарадва, защото се оказа, че въпросният здравец бил рядкост. Надявам се, когато следващата година отидем да е цъфнал и да радва всички.
След посещението в храма – обяд в “Конюшните на царя”. Страхотно място – уютно, тихо, зелено и готвят вкусно. Там освен вкусния обяд предлагаха и интернет за “пристрастените”.

Разходката из Стария град освен, че е традиция е и необходимост след обилната храна. Този път отидохме на Небет тепе, откъдето се открива прекрасна гледка към Пловдив. Поглед от високо към любимия ни град е поредния начин да му се насладим и.

На връщане надникваме в някои от къщите. За да им се полюбуваме отново, за да задържим духът на Стария град и да го понесем със сърцата си, когато си тръгнем.

Преди отпътуването ни от града, задължително посещение на любимата ни сладкарница и пълно зареждане със лакомства.

Всяко посещение на Пловдив ни доставя огромно удоволствие, зарежда ни с невероятно настроение и добавя поредните прекрасни спомени от семейните традиции. Надявам се скоро пак да сме там.

На крачка от храма с букети цветя, бял здравец и дарове

Закътан и уютен ресторант, обгърнат от зеленина

Това е съвременният ресторант – обяд и интернет

Стария и новия град, а в далечината – Бунарджика

Джендем тепе, Сахат тепе и Бунарджика

Едно от любимите ни места – красота и хармония

Чудесно е да вдигнеш поглед и да се насладиш на гледката

Кремчета, пасти, торти… и сладолед, чедо

Снимки: Димитър Димитров