С усмивка

Редуват се празник след празник, както си му е редът за този месец.

От два дни, докато се разхождам из блоговете, имам усещането, че е тихо. Или не е писано нищо ново; или е написано нещо сериозно, което те кара да се замислиш; или музиката е тиха и меланхолична, предразполагаща също към размисъл. И коментарите са малко, въпреки че си ходим на гости, по съседски.

Предполагам, релаксираме след първите празници и събираме сили за следващите. Пък и времето преди Коледа е подходящо, да се замислим за много неща, да си спомним за минали случки и събития, или да направим равносметка за изминалата година.

Докато и моят ум блуждае някъде в тези състояния, пълня очите си с… анимация. Действа ми отпускащо и ме кара да се усмихвам. Всъщност, ровех се в нета за серии, на един стар анимационен филм – “Ум, белият делфин”. Графа ми припомни за него, когато преди време прочетох статия за делфините, която беше публикувал. Намерих серии, но са във Vbox-а, и това е линк към една от тях. Кликни ТУК

Търсейки ги, намерих клипове на друга любима анимация от детството ми. Избрах тази серия, защото е подходяща за сезона, има забавна музика и защото, разбира се, си я харесвам най-много.

Приятно гледане!

Ну, Погоди!