Така! От днес съм отпуска. 
Близо един месец ще правя онези неща, които желаех, бях запланувала, но все не намирах време за тях. Ще пиша, ще уча, ще направя няколко клипа. Хехе 
Няма да се снимам аз. Ще добавя превод на две песни, а единият е на моя любима, българска песен, която няма хубав клип.
Сетих се, че преди месец Дени4еро зададе въпрос ”Какви са вашите бъдещи творчески планове”. Отидох да видя какво съм писала тогава. Оказа се същото. Така че, започвам.
Първо ще пиша за детските си спомени, за семейството ми, за рода. За това ме провокира Светлина, с публикацията си “Женска есен”. Вероятно ще стане дълго и се чудя, дали да го помествам на части, или да го сложа в отделна страница, където да добавям написаното. Ще мисля.
А някой забеляза ли краткото “ще уча”, написано ей там, по-горе? 
Да правилно е написано. Ще уча, по точно, ще се подготвям за кандидат-студентски изпит. Миналата година не ми достигнаха 0.19, за да влезна. Но тази година нищо няма да ме спре.
И други неща съм намислила за тази година, интересни и мечтани. Даже си ги записах, под №, 1, 2, и т.н. Ще отмятам онези, които станат. Да видим колко от тях, ще станат. Надявам се всички. 
Все пак що чудесни късмети ми се паднаха по празниците – парата на Бъдни вечер, “ще ти се случи това, което най-силно желаеш”, “нови приятели, истински”. Искам , много искам да се сбъднат, да се случат, да ги случа, всички тях. Ще бъде!
Завършвам с изречение написано от Astilar. Много ми хареса.
“Уважаемо лето двеиляди и девето, ако беше разбрало по-раничко, какви съм ти ги намислила, можеше и да решиш да избягаш. Сега връщане назад няма!”
Е! На работа! Запретам ръкави! Старт!
„I Want To Break Free“ – Queen
