Хубаво си направих план да пиша. Обаче не става по поръчка. И вдъхновението не идва защото си си взел отпуска, и седиш пред екрана в очакване да запълниш белия лист. Знам, че е в мен, искам да го опиша. Виждам го подредено, но написано – не. Идва ми наум да пиша за неща, които нямат нищо общо с плановете ми. А може би трябва да ги променя. И кой пише по план?! Смахвам се.
Дачи ми даде идея да не стоя у дома, а да излезна навън. Може би там ще намеря музата, която търся. Може би трябва да се срещна с хора – точно определени или случайни, очаквани или неочаквани. Може би трябва да чуя гласа им, думите им, отговорите им, въпросите им. И тогава, може би тогава, и моите думи ще се върнат при мен.
Имам жарава. Но ми трябва огън, за да пиша. Искам си музата! Ела! Чуваш ли ме?
„Чуваш ли ме“ – Графа и Мария Илиева
