“Меня сегодня Муза посетила –
Посетила, так, немного посидела и ушла!”
Заспивам, мечтаейки да ме прегърнеш, да ме целунеш, да ми говориш, гледайки ме с любов в очите…
Събуждам се , уютно настанена в прегръдката ти, и си мисля че сънувам. Сънувам, че си ме прегърнал здраво, и ме гледаш. Усмихната се наслаждавам на усещането – “За първи път се събуждам до него, прекрасно е.”
- Добро утро, скъпа – чувам леко дрезгавия му глас.
Сепвам се. Не сънувам, истина е. Лежа в обятията му, притисната до гърдите му, чувам ударите на сърцето му. Повдигам бавно очи и срещам погледа му. Сърцето ми започва да препуска лудо. И единственото, което ми идва наум е: “Истина е, истина е. Не сънувам.” С блеснал поглед и озарено от щастие лице произнасям: “Добро утро и на теб.”
Гледаме се в очите, притихнали мълчаливо. А всъщност си говорим. “Намерих те! Има те!” “Така ли!? Не вярваше ли?!” “Съмнявах се. Не мислех, че ми е отредено да те срещна, да те имам.” “Пак съмнения. А не трябва. Тук съм и смятам да остана за дълго. И винаги ще те събуждам така, скъпа.”
Тихо запява нашата песен. Аз избухвам в смях, той ме обгръща силно с ръцете си, и се надвесва над мен. Застиваме, с вперени един в друг очи. В следващия миг започваме да се целуваме диво, шеметно, настървено, като умиращи от глад. Ръцете ни не спират да се докосват, устните ни търсят всяко място по лицето, по тялото ни. Сякаш там ще намерят нещо безценно, нещо мечтано. Двама души, забравили за всичко друго, устремени към копнежа да се слеят. Вече сме едно цяло, без начало и без край. Сляти, вплетени, обвързани от здравата нишка на безумната любов, която идва веднъж в живота. Идва, за да ти докаже, че може да има единение на душа и тяло. Че може да почувстваш другия като част от себе си. Че може да се почувстваш съвършена…
Събуждам се. Но не съм сигурна. Тъмно е, и осъзнавам, че съм в моята спалня, сама. Усещането за него ме е обзело изцяло. Тялото ми още тръпне, и душата ми не иска да се събуди. Миг ли продължи или вечност? Не искам да свършва! Не искам да си отива! Не искам да се събуждам!
