Дойде най-сетне, и при мен на гости. Надявам се не, за да поседи за малко и да си отиде. Пиша, и това е най-важно. Но не за това искам да ви разкажа сега. А за някои свои мисли покрай темата за посещението на музата. След воплите ми от онзи ден, и вашата подкрепа и съвети, и най-вече с написаната от Гери строфа от песента на Висоцки в един коментар, се сетих за самият него.
Интересна, забележителна личност, обзета от огъня от мига на своята изява. Водена само и единствено, от волният дух и сърцето си, раздаваща се докрай. Затова и всяка негова песен звучи така искрено, така завладяващо. А във всяка своя роля от филм или сериал, блести като звезда, откроява се, не може да го забравиш.
Родена съм на същият ден, в който е роден и той, 25 години по-късно. Не искам да правя какъвто и да е паралел между Владимир Висоцки и мен. Прекалено скромна е моята личност в сравнение с него. Искам просто да отбележа, колко ми е приятно да знам, че именно той, горящият във вечният огън на живота и приживе, и след смъртта си, би празнувал на този ден. Тази година той би навършил 71 години.
Този огън горял в него, ми е познат. Познат е и на онези, за които огънят в сърцето е вдъхновението, импулса водещ ги напред. Когато те обземе, когато му се отдадеш изцяло, имаш възможността да покажеш най-доброто от себе си.
Днес, Висоцки и Димитър Талев бяха моята муза.
П.П. Имах намерение да кача клипа на песента „Посещение музы“. Но… 
Докато я търсих попаднах на друга. И водена от огнения импулс, който се завърна при мен, слагам нея. Забавна, закачлива, малко иронична - надявам се слушайки я, да се усмихнете. Иии… 
„Въздух поеми дълбоко,
разтвори ръце широко.
Не бързайте, три-четири
Бодрост на духа, грация и пластика.
Общоукрепяваща, сутрин отрезвяваща
(щом си още жив) гимнастика.“
„Утренная гимнастика“ – Владимир Висоцки
