Днес трябваше да е спокоен, уютен и ведър ден за мен. Исках да продължа с четенето и диалога при Светлето, да напиша и аз нещо, да се разходя при приятелите си, тук…
Сутринта започна добре. Към обяд нещата вече не изглеждаха добре. Главата ми хем е празна, хем ме боли. Знам защо и вземам мерки, но не минава. Защо ли пиша всичко това?! Пише ми се, но нямам сили за друго. Чета, а буквите се размазват пред очите ми и нищо не помня. Играх няколко игри за запълване на времето, но от това ме заболя още повече главата. И затова мрънкам, пред вас. Дали пък не трябваше да отида и да си помрънкам на терасата. Тц. Там в момента всички са на вълна „игра“. Само до моето мрънкане им е. Ще си мрънкам в моята къщичка. Ако на някой му се мрънка или иска да се ожали за нещо моля, заповядайте. Ще си правим компания. Както се казва в поговорката – „Споделената радост е двойна радост. Споделената мъка е половин мъка.“
Ще сложа и музика, за успокоение, за усмивка.
„Dos Corazones Dos Historias“ – Julio Iglesias & Alejandro Fernandes
