Сирни Заговезни

Сирни Заговезни – това са дните, през които се провеждат карнавали в целият християнски свят. В България през тези дни също се празнува. Виждаме кукерските шествия, през цялата седмица по-младите ходят на гости на възрастните си близки и им искат прошка. А в неделя, последният ден на тази седмицата, се палят огньове, големи. И всеки, който поиска и има куража, ги прескача за здраве. А около тях се вият хорá и се пеят песни.
Аз по принцип искам прошка от всички мои близки и приятели, без значение от възрастта им. Затова…
Простете, ако с нещо съм обидила или засегнала някого.

Бразилия, Рио де Женейро – мястото, което мечтая да посетя. Особено по това време на годината. Защо ли? Защото тези дни се провежда карнавала. Феерия от цветове и музика. Хора, от всякаква възраст, пол или раса танцуват, пеят и се веселят – шумно, пищно, почти денонощно, цяла седмица. Сякаш животът замира за всичко останало, и през тези дни Бразилия е карнавал. Всички са усмихнати, ведри, слънчеви. Гледат със закачлив поглед и не спират да говорят. Емоциите и чувствата обхващат всеки, който е там – не само бразилците, но и гостите дошли от цял звят да погледат или да участват в тази незабравима фиеста.
Трудно е да се опише с думи, особено от човек, който не е бил там. Затова спирам. Нека поне за малко се потопим в този празник и се пренесем с ритмите на самбата в Бразилия.

На клипа е показана школата по самба спечелила тазгодишното състезание на карнавала в Сао Пауло.

Морето и ти

„O Mare e Tu“ – Dulce Pontes & Andrea Bochelli

Заспа ли?

Заспа ли?
Уморен от дългото пътуване
към себе си….

Сънуваш ли?
Че си намерил нежността
и топлината…..

А може би…
Пътувайки към себе си ти мен
си търсил…..

И ето тук съм….
Ръцете си към мен с копнеж
протягаш…..

Кажи!
Докосваш ли мечтата?

Сърцето ти…..

Когато в нощ безкрайна чуеш
сърцето ти самотно тихичко как плаче,
ще разбереш че всъщност търси моето
сърце и него иска и очаква…

Как търси обич, търси нежност,
как търси всичко онова,
което ти жадуваш и мечтаеш
Но никога да притежаваш не посмя…

Автор: milgeo

Огледало с две лица

Чудех се дали да пиша този пост. Преди седмица говорихме по тази тема. Писах аз, на Терасата имаше пост, изразиха се различни мнения. От тогава все ми се върти в главата сцена от любимият ми любовен филм – „Огледало с две лица“. И ми се иска да я споделя с вас.

„Огледало с две лица“ – режисьор и продуцент Барбара Стрейзънд

Лекцията

<<<
- Мястото на действие е сватбата на сестра ми. Тя се напива, съжалявайки, че се омъжва за трети път. Майка ми обзета от ревност, с израсли змии в косата ú. Беше перфектно… Имаме три женски архетипа: Божествената блудница, Медуза и аз. Какъв е моят образ… Тревър?
- Дева Мария?
- Благодаря ти много, Тревър. Не, преданата прислужница – винаги шаферка, никога булка. Това доказва твърдението на Юнг: “Митовете и архетиповете са живи и се помещават в моя апартамент.” Стоейки до олтара, редом с моята сестра и нейния мъж, ми хрумна, че този ритуал, наречен сватбена церемония, е последната сцена от приказна история. Никога не се казва какво става после. Не се казва, че Пепеляшка докарва принца до лудост, обсебена от манията да почисти замъка – защото си е пропуснала дневната работа… Никога не ни казват какво става после, защото няма после. Всички били… И в края на краищата романтичната любов е… Майк?
- Секс?
- Майк, Майк, Майк… Имаш секс вместо мозък… Да?
- Брак.
- Брак… Да, но не винаги става така. През 12-ти век имало т.нар. “рицарска любов“, нямаща нищо общо нито с брака, нито със секса. Взаимоотношенията са между рицаря и омъжената благородна лейди. И те никога не биха могли да консумират тяхната любов. Те са се извисили над любовта “да идем в банята лице срещу лице“ – и са достигнали до нещо по-духовно. Премахвайки секса от уравнението, за тях остава съюз на душите. Помислете за това.
Секса винаги е бил фатален любовен еликсир. Погледнете литературата по въпроса – Ланселот и Гуиневир, Тристан и Изолда. Всяка консумация довежда до лудост, безнадеждност или смърт. Експертите, учените и леля ми Естер са единни в убеждението си: истинската любов има духовни измерения. Докато романтичната любов не е нищо друго освен лъжа, илюзия, модерен мит, бездушна манипулация. И говорейки за манипулация…
Това е като да отидете на кино. Виждате как любовниците се целуват… Разнася се музика и ние се вълнуваме, нали? И така, когато след среща някой ме целуне за довиждане, и в главата ми не звучи филхармонията, го зарязвам. Въпросът е, защо го правим?
Защото илюзия, мит или манипулация, всички искаме да се влюбим. Защо? Защото това преживяване ни кара да се чувстваме напълно живи. Всяко чувство е изострено, емоциите ни са увеличени, реалността на всекидневието ни е разбита и ние политаме в рая.
Може да трае само миг, час или цял следобед, но това не намалява стойността ú. Оставаме с този спомен и го пазим като съкровище до края на дните си. Прочетох наскоро: “Когато се влюбваме, в главата ни звучи Пучини.“ Това ми харесва. Музиката му разкрива нуждата ни от страстна и романтична любов. Слушаме „Бохеми“ или „Турандот“, или четем „Брулени хълмове“, или гледаме „Казабланка“ и малко от тази любов оживява в нас.
И така, финалният въпрос е: “Защо хората искат да се влюбят след като знаят, че може да е толкова краткотрайно или болезнено?” Да?
- Размножаване на видовете?
- Хъм… Ранди?
- Имаме нужда да се свържем с някой.
- Може би. Джил?
- Заради културната предпоставеност?
- Добър отговор, но е прекалено интелектуален за мен. Аз мисля, че е защото, както някои от вас вече може би знаят, докато това чувство трае е супер велико… >>>

И звучи Пучини… За всички влюбени, за всички, които вярват в любовта, за всички, които обичат любовта!

„Огледало с две лица“ – финалната сцена

Изповед

Липсваш ми. Искам да те видя, да те докосна, и ти да ме докоснеш. Да се потопя в ласките ти, да се оставя да ме обгърнеш и приютиш в обятията си. Да потъна в дълбините ти, да лежа в ложето ти забравила за всичко на света, чувствайки само любовта си към теб. Да оставя очите да се наслаждават на прекрасната гледка. Да почувствам с кожата си всеки твой допир – и нежния, и грубия, и чувствения, и търсещия, и обсебващия. Да си мечтая винаги да си до мен, и в радост, и в тъга.

Искам да се разхождам по брега ти, а пясъкът да гали нозете ми. Искам да стоя на прибоя, да затворя очи и да почувствам как водите ти ме заливат, а всяка твоя вълна ме кара да потъвам. Потъвам, а всъщност ме обзема усещането за сила и непоклатимост. Може би защото го правиш бавно и гальовно. Може би защото знам, че всъщност и ти ме обичаш, и ми даваш толкова много красиви мигове. Може би защото дори, когато си сърдито, бурно и гласът ти звучи заплашително ми даваш любов, кураж, могъщество и величие. Сблъсъкът ти с брега, ударите на вълните ти, гонитбата ти с вятъра са прекрасна гледка, която ме кара да се чувствам пречистена и жива. И заредена с енергия, светлина и устрем се взирам в теб. И ми се иска да имам твоята мощ и съвършеност, за да вървя все напред и нагоре. Да достигна небето – моето небе.

Липсваш ми. Липсва ми изгревът – плах, колеблив, но ярък. И онзи миг, когато ти се сливаш със слънцето и светът заблестява – пъстър, топъл и обещаващ щастие. И душата ми се изпълва с мечти. И искам да полетя, свободна, волна и търсеща. И вярваща, че правиш чудеса, че сбъдваш мечти, че превръщаш сънищата в реалност.

Липсва ми залезът – тих, смирен, но категоричен. Тези лъчи, които те галят и казват с игрива усмивка “До скоро. Утре пак.” А аз те гледам и не мога да ти се наситя. Не мога да се наситя на спокойствието и силата, които излъчваш. На мъдростта и вярата, които ми даваш. И искам още. Искам да задържа този миг, да го взема в шепите си, и да го сложа в сърцето си.

Бавно потъваш в сенките, и тъмнината те обгръща. Но аз продължавам да те виждам, да те усещам, да те чувам. Звездите засияват ярко над теб и те поздравяват със закачливо намигване. Отразяват се в теб и ти придават загадъчен и тайнствен вид. Заедно започвате игра, която ще продължи през цялата нощ. Бих искала да остана, да се присъединя към вас. Да си говорим приглушено, да слушаме в захлас твоя глас – нежен или буреносен, романтичен или тревожен. Да танцуваме водени от музиката на сърцата ни, да оставим душите ни да се извисят високо, високо. Затварям очи и отварям сърцето си. “Ела, остани, бъди винаги с мен, във всеки миг от живота ми.”

Отварям очи. Погледът ми те обгръща с огромна любов. Пристъпвам бавно и те докосвам. Не, не за да се сбогувам. А за да ти кажа “Лека нощ и сладки сънища.”

Снимки: Mari-ana и Kalistrofalax

„Canção Do Mar“ – Dulce Pontes

Честит Рожден Ден, мамо!

Благодаря ти мила мамо, за всичко, което си ми дала, на което ме научи. Благодаря ти за подкрепата, за обичта, за думите, давали ми крила и посока. Благодаря ти за разбирането и прошката, която ми даваш, когато греша. Благодаря ти за топлината и уюта, които винаги намирам при теб.

Бъди жива и здрава, усмихната и заредена със сила и ведрост! Нека щастието и късмета винаги са с теб!
Обичам те!!! Честит Рожден Ден!

„Писмо до мама“ – Емил Димитров

„Ухание на свежи цветя с кехлибарен привкус“

Днес е Трифон Зарезан. Така казваше дядо ми, баба ми, баща ми. Така казва мама, която днес е зарязала лозата, а после ще отиде да вари ракия, от миналогодишната реколта грозде.  Така казвам и аз, поела щафетата от тях. Днес е Трифон Зарезан – зарязват се лозите, поливат се с червено вино, пие се от старото вино, и се извършват ред ритуали за берекет. Е, някой ги е извършил на 1 февруари. Но я ги питайте дали не празнуват и днес.

Малко подробности за начина на празнуване и ритуалите прочетено в Уикипедията.
Рано сутринта  стопанката омесва хляб и сготвя кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи, и окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село.

Ето няколко благословии изричани от мъжете по време за зарязването. Някои от тях са с театрални елементи и се изпълняват от двама души. Повече информация можете да намерите в тази статия.

„Да даде Св. Трифон,
да даде голям род, берекет,
да напълним корабите с грозде,
да напълним буриите с вино,
да продадем виното на добра цена,
и да не стане на оцет.“
Гр. Лясковец

“-Ей, грозде, грозде, кой ще те яде?

-Ний ще те ядем!

-Ей, вино, вино, кой ще те пие ?

-Ний ще те пиеме!”

Южна България

“- Добро утро, Трифоново лозе! Да си пълно с грозде!
Болести и буболечки, ветрове и градушки, вънка от лозето!

-Трифон у лозето!

- Трифоне, чух те, тука ли си?

- Тука, тука!

- Къде си, че не те виждам?

- Не се виждам, от черно и бело грозде.“

Югозападна България

Със символично зарязване на лозята на Трифоновден  се поставя началото на лозарската нова година.

Честит празник на всички, които днес празнуват Трифон Зарезан и деня на лозаря. Наздраве!

„Ще запаля „Градината на любовта“, ще си сипя чаша Мавруд и ще полетя с мечтите си.“

„Горчиво вино“ – Веселин Маринов

Обичай любовта

Интересен разговор поведохме на Терасата. Който е любопитен,  да заповяда. Тук искам само да сложа един клип. Песента, филма и любовната история показана кратичко в клипа потвърждават думите ми в коментарите. Подобни истории ги има и в живота, не само на екрана.
Цитати от две вярващи в любовта.

Mari-ana: „Важно е да чувствам сърцето си. Да знам, че пак може да бие силно, да повишава адреналина ми, да ме кара да мечтая, да летя. Не бих се отказала от това за спокойствието и сигурността на един живот без любов. „

Жени: “ “Смелите живеят кратко, но страхливите изобщо не живеят”
Не мисля, че предполагаемата болка, трябва да ни спира. Такава е съдбата ни – летим, падаме и пак продължаваме.
Вярно е, че боли, боли понякога твърде много, но пък трябва ли това да не ни позволи да изживеем красиви мигове?!…
…И не ме е страх, подготвена съм, но пък и не живея за утре. Живея за днес и му се радвам на това влюбено днес. Знам, че мога да падна, но пък искам да летя или поне да опитам „

Трябва да вярваме, за да се случи. Трябва да търсим, да мечтаем, да летим, а не да чакаме.
Обичай любовта! Банално, но вярно. Клише, но истина.
Любовта, към каквото и когото и да е, тръгва от нас. И винаги се връща при нас.

„Did I Tell You“ – Rebecca Lavelle

Казах ли ти…

Днес казах ли ти, че те обичам?
Вгледах ли се в очите ти?
Защото последната останала стена между нас е съборена.
И аз ти показах коя съм.
Точто такава каквато съм – всички мои грешки,
всички мои мисли, всички мои копнежи.

О, обичам те!
Винаги е било така и винаги ще бъде така.
Искам да изживея този миг
задържайки го близо до мен.
Да го усетя дълбоко,
да го задържа завинаги.

Знаеше ли колко ме беше страх преди?
Страхувах се за теб, страхувах се от себе си.
Но когато бариерата между нас изчезна
и накрая те докоснах,
всички страхове изчезнаха.
И се превърнаха в прах, задъхан надалеч.
Сега сме само аз и ти,
Ние сме реалност!

О, обичам те!
Винаги е било така и винаги ще бъде така.
Искам да изживея този миг
задържайки го близо до мен.
Да го усетя дълбоко,
да го задържа завинаги.

превод: Саня Джотолова

Чанчета на купон

Събота вечер, ресторант в центъра на София, 4о мъже и жени, с различни професии, които се познават от скоро, някои дори не си знаят имената. Но са обединени от любовта си към народната хорá и песни.  Досетили сте се – поредния купон в клуб „Чанове“, повод – Трифон Зарезан.
Час и половина отделихме на сладки приказки, храна, напитки и цигари и 4 часа на танците. Играхме без спиране.  Някои се отказваха за малко и след като се съвземеха се връщаха на хорото. Заподозряхме мъжът, който свиреше песните, че нарочно ги удължава и свързва една след друга – да види дали може да издържим до край.  Издържахме. Той пръв се отказваше и на дансинга винаги оставаше не малка група ентусиасти.
Само на Граовското хоро, когато засвири в бясно темпо останаха трима. Но останаха, до последния звук.  И всички след това ги аплодирахме бурно. Нашата група, на начинаещите до сега знае 18 хорá. Само три не изиграхме. Явно не ги знаеше човекът, за да ни ги изсвири. А Малишевското хоро, което ни е любимо, трима от нашите мъже ни изпяха песен, за да го изиграем. Смяхме се и играехме, когато забравиха думите на песента, но продължиха с на-на-на ритъма, за да се насладим и на него.
Право, Енино, Ганкино, Дайчово, Дунавско, Ширто, Сиртаки се редуваха, а ние не спирахме да танцуваме, понякога да пеем и да показваме всичко, които сме научили в клуба за 5 месеца.
Прекрасен завършек на празника беше изпълнението ни на песента „Назад, назад моме Калино“. Мъжете подеха единия куплет, а ние жените другия. И продължихме да се редуваме.  Всички пяха от сърце и душа, музиката се лееше и не искахме да свършва магията на вечерта…
Във вторник пак ще бъдем заедно. Ще си разменяме снимки, ще си спомняме моментите, емоциите, ще разказваме на онези, които не бяха и отново ще танцуваме. И  ще правим планове за следващия купон.

„Назад, назад моме Калино“ – Николай Славеев и Глория

Колко струва…

Колко струва…
обичта на мама и татко, на децата ти, на приятелите ти, на семейството ти;
любовта към партньора ти в живота;
прегръдката, усмивката, целувката на същите тези хора;
любовта към Родината, рода;
любовта към природата, към света;
обичта ти и удоволствието от любимата музика, книга, картина, творба от каквото и да е изкуство;
всичко, което даваш на другите, с любов в сърцето;
мечтите;
свободата;
щастието…

Сбърках.  Не задавам правилният въпрос. Въпросът ми, породен от коментарите под поста на Графа „Неволно дочут разговор“, е – „Колко пари струват изброените неща?
Отговорът ми е – Николко! Те не струват пари. Дори и да притежаваш всичките материални и финансови блага в света, пак не можеш да си ги купиш.

До тук със сериозното. Ето откъс от коментара на Asktisho под същия пост на Графа. Смях се от сърце.
„Просто свободата е невъзможна без пари, дори нематериалното щастие зависи от тях, защото не-свободният човек не може да бъде истински щастлив. Може само да се заблуждава, че е.“
Не споделям философията на Asktisho за парите и нямам достатъчно според неговите критерии. Но от думите му излиза, че съм зависима, не-свободна и неистински щастлива.  И сега се смея като го пиша. Защото ми звучи… Няма да казвам как.
Та. Държа да заявя пред всички. Аз съм свободна и щастлива! Не се заблуждавам! Наистина се чувствам така.  Знам го със сигурност, защото преди малко повече от година не се чувствах така. А количеството пари, които притежавам не се е променило за това време. Просто, защото усещането ми не е породено от тях. От какво е породено – това е друга тема на разговор. Но е абсолютно, категорично и сигурно, че няма нищо, ама нищичко общо с левове, евро, долари и пр. пари или материални неща. И съм също така сигурна, че това, което ме прави свободна и щастлива, не струва пари, никакви. То е безценно!

„Ако си дал“ – Емил Димитров

Петльов ден

Днес празнувам. За тези, които не знаят какво – разказвам.

Според народните традиции и вярвания днес е Петльов ден – празник на момчетата и мъжките рожби – почита се за здраве. На този ден, майките на синове колят петел на прага на къщата, и с кръвта му правят кръстен знак на портата и по лицата на момчетата и петеларя (момче-юноша, което коли петела). Закланият петел се хвърля ритуално извън двора, след което се прибира обратно и се сварява цял. Когато е готово ястието, заедно с обредни краваи или пита, се раздава на съседи и близки за здравето на мъжките деца в къщата. Според обичая на този ден не се върши женска работа (забавно, готвенето май си е женска работа, ама нейсе).

Има различни версии за произхода.
Според историческата версия този обичай е свързан с отвличането на малки момчета за еничари през турското робство. Легендата разказва… На къща, в която вече е взето дете, се правел кръстен знак с кръв – доказателство за платения кръвен данък. Една майка, за да спаси сина си заклала петел и нарисувала кръст с неговата кръв. Турците повярвали, че от там е взето вече момче и не влезнали, а майката спасила рожбата си.

Според християнската религия този ден е Зимна или Вълча Богородица, Сретение Господне. Това е един от четирите празника посветени на Богородица… 40 дни след раждането на Исус, Дева Мария занесла своя Младенец в Йерусалимския храм, за да бъде посветен в Бога, според Моисеевия закон. На същия ден Божията Майка преминала ритуално пречистване и принесла в жертва две гургулици.

Това е! Може да не заколим петел днес, но трябва да почерпим близките ни и не толкова близките ни, за здравето на синовете ни.

Да са ни живи и здрави! Да са щастливи, силни и добри!

„Сине, сине“ – дует Спасови