Честит Рожден Ден, Жени!

Жени, с много обич и топлина в сърцето ти пожелавам да си жива и здрава, усмихната, слънчева, пъстра и жизнерадостна като дъгата!

Пожелавам ти щастливите мигове, успехите, победите и късметът да съпътстват живота ти, да ти бъдат другари в него!

С устрем, дръзновение и огън в сърцето да превърнеш мечтите си в реалност!

Нека в очите ти винаги греят звезди! Нека любовта ти дава крила да летиш!

Подарък от сърце! Истински са.

Поздрав от мен с една народна песен, за ДЕНЯ, когато си се появила на този свят, за да го направиш по-добър и красив,  по-слънчев и обичен!

Весел празник мила Жени, пълен с много усмивки и щастие!

П.П. На тази песен можеш да тропнеш Старо банско хоро – тъкмо го научихме. 

„Снощи е Добра късно седела“ – Фолклорна група „Перун“

Излекувай света

„Излекувай света“
Майкъл Джексън

Има едно място в сърцето ти и знам, че това е любовта.
И това място може да бъде по-светло в утрешния ден.
И само ако опиташ ще разбереш, че няма нужда от плач.
На това място ще почувстваш, че няма болка или страдание.
Има пътища, по които можеш да стигнеш там. Ако те е достатъчно грижа за живота,
създай малко пространство, направи едно по-добро място.

Излекувай света! Направи го по-добро място
за теб, за мен и за целия човешки род.
Има хора, които умират. Ако те е достатъчно грижа за живота,
направи едно по-добро място за теб и мен!

Ако искаш да разбереш “защо” – има любов, която никога не лъже.
Любовта е силна. Тя се грижи единствено за безкористното раздаване.
Ако опитаме ще видим, че в това блаженно щастие
не можем да чувстваме страх или ужас.
Ще спрем да съществуваме и ще започнем да живеем!

Тогава ще почувстваме, че винаги любовта ще е достатъчна за израстване.
Затова направи един по-добър свят. Направи един по-добър свят.

Излекувай света! Направи го по-добро място
за теб, за мен и за целия човешки род.
Има хора, които умират. Ако те е достатъчно грижа за живота,
направи едно по-добро място за теб и мен!

И мечтата, която ние си представяме, ще ни разкрие едно весело лице.
И света, в който вярвахме някога ще заблести отново с изящество.
Тогава защо продължаваме да раняваме Земята и да раздираме душата ú?
Мисля, че е лесно да се види, че този свят е божествен.

Можем да летим толкова нависоко, че да не позволим на нашия дух да умре.
В сърцето си чувствам, че всички сте мои братя.
Братята мои, създайте нов свят без страх в него.
Заедно ще заплачем със сълзи на радост,
ако видим как нациите свалят мечовете си насочени едни срещу други.

Ние наистина можем да стигнем там. Ако те е достатъчно грижа за живота,
създай малко пространство, направи едно по-добро място.

Нощен поглед към града

Нощта се спускаше над големия град. От апартамента се разнасяше нормалния неделен шум, а тя излезе на терасата. Запали цигари, отпи от виното и се загледа към притихващия град отвисоко.
От малка се боеше от височини. 20 години не можа да преодолее чувствата си, когато излезеше на балкона. Но не и когато цареше мрак. Едва наскоро приятелка ú даде обяснение защо нощем не изпитваше страх да стои на височина 12 етажа. Оттогава се научи да изпитва удоволствие да съзерцава градът от високо, стига да е тъмно.
Колите, които профучаваха по оживения булевард долу не я дразнеха. Тя беше градско момиче. Обичаше забързаните хора, шумът и пъстротата на ежедневието. Любуваше се на красивите сгради, усмихваше се на подредените и поддържани градинки и паркове. Обожаваше фонтаните, които работеха в топлите дни; децата, които си играеха на детските площадки, или в дворовете на училищата; уханието на липите и изяществото на брезите.
Всичко това винаги е било част от живота ú и тя виждаше красотата му.  И се дразнеше, когато говореха само лоши неща за града. Не виждаха ли красивото в него? Слепи ли бяха? Или просто недоволни от всичко  плюеха и върху него? Града, в който сами бяха избрали да живеят. Да живеят, но не и да допринасят за красотата му. Като се започне от това, че най-често именно тези хора явно незнаейки къде да си изхвърлят боклуците, го правеха навсякъде, и след това псуваха мръсотията около тях; искаха всеки да се вози в собствена кола, а роптаеха срещу задръстванията. И се стигне до това, че с навъсените си лица и вечната си критика слагаха грозни петна върху него. Искат това, не искат онова – вечно недоволни, прекарват живота си пропускайки да видят красотата и на града, и на света, и на другите около тях. Съжаляваше ги. И ги подминаваше търсейки съмишленици. И винаги, когато ги намереше с удоволствие споделяше обичта си към мястото, където живееха.
Преди време откри фотограф, в чиито снимки тя видя собствените си чувства към родния град. Празник за сетивата ú беше да види запечатани моменти, места, гледки – да види уловената красота. Отдавна не беше ходила в сайта му, за да ги разглежда. Може би защото в последно време все по често се вглеждаше във всичко около себе си и си имаше вече свои “снимки”, в ума си.
Най-много „снимки“ имаше от квартала, в който живееше. Наскоро сподели със сина си, че всъщност те живеят в парк. Около тях навсякъде имаше големи и малки дървета, храсти. Тревата обхващаше всяко пространство извън улиците. Хората живеещи в блоковете, си правеха малки градинки около тях. А в последните години общината (най-сетне), се грижеше за поддържането на детските съоръжения и пейките. Даже с изненада открих нова детска площадка с дървена дъщичка и невероятно уютен кът. Надвечер всички тези малки природни оазиси се изпълваха от хора дошли да им се порадват и да се разходят. Понякога и тя се присъединяваше към тях. Трябваше да го прави по-често…
Загаси цигарата и допи виното. Хвърли още един поглед на светлините ширнали се пред нея и прошепна “Лека нощ, София”.

Снимката е взета от ТУК.

Тъпан бие, хоро се вие

13 юни 14.30 часа, Казанлък, английската градина на уютен хотел в тих парк, 35 човека се подреждат за репетиция, стараейки се да не вдигат шум. Все пак е хотел, следобяд, хората си почиват. Зазвучава музика, ние започваме хорото и по навик викаме „Ииии-ха“. Строго, но едва сдържаш смеха си, Коцето ни казва „Шшшттт   Тихо викайте и тихо стъпвайте“. На което ние отговаряме с дружен смях и съвсем не тихо.
В 17.00 часа се подреждаме на определеното ни място на площада, където смехът и шумът не са забранени, а са част от духа на надиграването. 700 участници от 20 клуба, на всякаква възраст, с различни професии, обединени от любовта си към народните хорá не искаха да са тихи, а напротив. Искаха да се забавляват, да покажат какво са научили, да намерят нови приятели, да научат нови хорá и да предадат настроението си на зрителите и гостите на града.  Феерия от музика, ритъм, цветове, смях, слънце – слънце в небето, в очите и в усмивките ни.
Започваме всички заедно хорáта от задължителната програма. Играем, подвикваме, смехът не спира. В паузата питам Коцето кои са журито. А той разперва ръце и отговаря през смях – „Всички, които ви гледат са жури.“
В съседство до нас са клуб „Чайка“ от Бургас и Поморие и клуб „Ханджаров“ от… Стара Загора. Докато върви  програмата по представянето на клубовете, заедно с тях извиваме хорá по музиката, която звучи. И не само ние. А почти всички, които чакаха да им дойде реда да танцуват индивидуално. Дайчово, Петрунино, Шопско, Дунавско се редяха едно след друго.
Идва и нашия ред. Подреждаме се. Започваме. И сега онези три минути са ми в мъгла. От вълнението, от настроението, от щастието помня само картини и онзи вихър от чувства, които винаги ми е трудно да опиша. Беше просто прекрасно усещане!
Празникът продължи с надиграване на Ръченица, 7 допълнителни хорá и още много други, в които се включи и публиката, която едва се сдържаше дотогава.
И да не си помислите, че това е краят. Неее Веселието се пренесе в ресторант „Българан“.  Където ни очакваха още музика, танци, фолклорна програма, изненади и много, много смях и забавление.  До 2 часа през ноща.
Спирам с приказките и ще оставя снимките да говорят вместо мен.

Чанчета, и чайки, и още много други се надиграват.

Домакините от клуб „Жар“, „Луди млади“ и „Палавници“.

Хоро се извива навсякъде. Трябва само музика.

Както винаги с най-много участници и добра хореография. Добри са.

Велесяци, с най-широките усмивки и най-заразителния смях.

Ние пък си имаме хърватин, рускиня и таджикистанец. Не е далеч времето, когато целия свят ще заиграе хоро.

Дойде и нашия ред. Започваме бавно и „Иии-ха“ оглася площада.

И се понасяме под шеметния ритъм на Селско шопско хоро.

Неудържимо напред, заедно, устремно.

Краят идва внезапно и площада отново е огласен от „И-ХА“!

В ресторанта и веднага на хорото.

Две току що опечени агнета, специално за клуб „Чанове“. И поднесени подобаващо!

Огънят е навсякъде, а някои могат да ходят по него.

Навсякъде има групи от танцуващи. Само музиката да не спира.

Граовското хоро кипна кръвта на всички и се понесохме…

Градусите на настроението достигат върха си. Чайките обират овациите на всички.

Снимки: Димитър Димитров

За паветата, обувките с токчета и надиграването

В главата ми е каша, но сърцето ми бумти, а душата ми лети…
Започвам с най-идиотското. Площада на Казанлък е застлан с павета. Ужас!!!  За мен! Вие сигурно ще кажете – нормално. Да, ама аз вчера си купих обувки за танц с токчета – малки, но токчета. И какъвто съм Марко Тотев със сигурност ще се пребия пред бая народ. Май схванахте вече за какво иде реч.
На 13 юни клуба ни по танци ще участва в надиграването „Тъпан бие, хоро се вие“ в Казанлък. И аз ще съм там. Обаче, днес ще ходя да си купя маратонки – черни, равни, удобни за Шопско хоро и за любимото ми Малишевско. Другия проблем дето се наложи да реша беше коланов. 
Хи хи Това пък чудо какво е?! Ще питате.  Ми… Дадоха ми униформата, а вътре един черен колан дето трябва да се сложи  върху другия, обикновения и да го  скрие. Да, ама сума ти народ го гледа и не можа да разбере като как аджеба требе да се навие. Две професионалистки се заеха да разгадават мистерията, една чакаше в готовност. Първите две се справиха с проблема между  два  джина и сладки приказки. И  тамън да  реша, че съм готова -  те ти  ново 20 – павета. Няма как, ще тичам за маратонки.
За първи път ще участвам и се вълнувам, и се притеснявам, и се вдъхновявам. Знам, че отиваме за удоволствие, за забавление, а не за награди и слава. Но искам да се представим страхотно. Останалите от клуба не им е за първи път и не се вълнуват толкова. А аз…
В главата ми е каша, но сърцето ми бумти, а душата ми лети  – сред  ухания  на рози  и ритъма  на хорото!

П.П. Рали, урока за Ширто само се отлага, не се отменя. Нали знаеш. И колко ли бири требва да изпием,  за да  заиграят  и  двата ти леви крака?

Иииии И-ХА!

Селско  шопско  хоро