Тъпан бие, хоро се вие

13 юни 14.30 часа, Казанлък, английската градина на уютен хотел в тих парк, 35 човека се подреждат за репетиция, стараейки се да не вдигат шум. Все пак е хотел, следобяд, хората си почиват. Зазвучава музика, ние започваме хорото и по навик викаме „Ииии-ха“. Строго, но едва сдържаш смеха си, Коцето ни казва „Шшшттт   Тихо викайте и тихо стъпвайте“. На което ние отговаряме с дружен смях и съвсем не тихо.
В 17.00 часа се подреждаме на определеното ни място на площада, където смехът и шумът не са забранени, а са част от духа на надиграването. 700 участници от 20 клуба, на всякаква възраст, с различни професии, обединени от любовта си към народните хорá не искаха да са тихи, а напротив. Искаха да се забавляват, да покажат какво са научили, да намерят нови приятели, да научат нови хорá и да предадат настроението си на зрителите и гостите на града.  Феерия от музика, ритъм, цветове, смях, слънце – слънце в небето, в очите и в усмивките ни.
Започваме всички заедно хорáта от задължителната програма. Играем, подвикваме, смехът не спира. В паузата питам Коцето кои са журито. А той разперва ръце и отговаря през смях – „Всички, които ви гледат са жури.“
В съседство до нас са клуб „Чайка“ от Бургас и Поморие и клуб „Ханджаров“ от… Стара Загора. Докато върви  програмата по представянето на клубовете, заедно с тях извиваме хорá по музиката, която звучи. И не само ние. А почти всички, които чакаха да им дойде реда да танцуват индивидуално. Дайчово, Петрунино, Шопско, Дунавско се редяха едно след друго.
Идва и нашия ред. Подреждаме се. Започваме. И сега онези три минути са ми в мъгла. От вълнението, от настроението, от щастието помня само картини и онзи вихър от чувства, които винаги ми е трудно да опиша. Беше просто прекрасно усещане!
Празникът продължи с надиграване на Ръченица, 7 допълнителни хорá и още много други, в които се включи и публиката, която едва се сдържаше дотогава.
И да не си помислите, че това е краят. Неее Веселието се пренесе в ресторант „Българан“.  Където ни очакваха още музика, танци, фолклорна програма, изненади и много, много смях и забавление.  До 2 часа през ноща.
Спирам с приказките и ще оставя снимките да говорят вместо мен.

Чанчета, и чайки, и още много други се надиграват.

Домакините от клуб „Жар“, „Луди млади“ и „Палавници“.

Хоро се извива навсякъде. Трябва само музика.

Както винаги с най-много участници и добра хореография. Добри са.

Велесяци, с най-широките усмивки и най-заразителния смях.

Ние пък си имаме хърватин, рускиня и таджикистанец. Не е далеч времето, когато целия свят ще заиграе хоро.

Дойде и нашия ред. Започваме бавно и „Иии-ха“ оглася площада.

И се понасяме под шеметния ритъм на Селско шопско хоро.

Неудържимо напред, заедно, устремно.

Краят идва внезапно и площада отново е огласен от „И-ХА“!

В ресторанта и веднага на хорото.

Две току що опечени агнета, специално за клуб „Чанове“. И поднесени подобаващо!

Огънят е навсякъде, а някои могат да ходят по него.

Навсякъде има групи от танцуващи. Само музиката да не спира.

Граовското хоро кипна кръвта на всички и се понесохме…

Градусите на настроението достигат върха си. Чайките обират овациите на всички.

Снимки: Димитър Димитров