Хубаво е да предизвикваш някого, но трябва да си готов да приемеш и отправено предизвикателство. Лошо е, ако дори не си усетил, че си предизвикал някого, а той в отговор го направи. На това му се вика подценяване на ситуацията и човека и винаги си плащаш за грешката. 
И аз си платих – с ровене в нета, четене, мислене, мъдрене и разговори/спорове с приятелки. И най-вече с намиране на начин на изразя това, което мисля и чувствам. Браво, Ник! Благодаря ти, Ник! Обичам около мен да има подстрекатели и мотиватори. 
Ето и моя отговор на отправеното ми от теб предизвикателство в поста в блога ви от 2.10.2009 „Есен“. Стана много дълго затова го публикувам при мен. 
Точна дефиниция – вечния стремеж на човек да подреди, номерира, етикира нещата в себе си и около себе си. Дори и в психологията точно с това започнахме. Но… Дефиницията е начин да вкараме в рамка живота и нас самите. А на мен като ми кажат рамка, шаблон, стереотип, така трябва/се прави и все едно ми развяват червено знаме – втурвам се да доказвам, че това са окови, клетки, в които искат да ме затворят. Въпроса опира до баланса между картотекирането/етикирането и личното усещане. Затова за мен дефинициите са само начин да обясниш дадено нещо и да го подредиш в някаква йерархия за този момент, но не и да го рамкираш – то винаги търпи развитие. Ще се опитам да дам моят отговор на въпроса „Що е то романтик?“, многословно разбира се, и със сигурност не като дефиниция. Лаконичната дефиниция за „романтик” е „Последовател на Романтизма“. 
Какви хора са били тези романтици всеки може да прочете в книги или в нета.
Ако вземем като първооснова обаче, описанието на последователите на Романтизма и проследим през годините развитието му, ще забележим, че ние днес придаваме и същото, но и различно значение.
В основата на романтиката стои светът на чувствата. Тя е възприемането и отразяването ни за света. В наши дни сме се научили да балансираме между чувствата и разума, но при повечето хора разумът надделява и чувствата остават на заден план. Затова и прояви на романтизъм виждаме едва когато има прояви на чувства и емоции и зависи от начините, по които ги изразяваме, ако ги изразяваме, и от отношението ни към самите тях. Защото всички хора изпитваме чувства и емоции, но не всички са романтици.
За мен романтикът е човек, който ги осъзнава, познава, уважава и най-вече показва/изразява. Дали ще са картини от природа, уловения миг на забързаното ежедневие, усетът за детайла и строежа на каквото и да е, предизвикателствата на науката, полетът на ума, обичта към хората, усмивката сияеща на лицето ни или изящната роза подарена спонтанно – тези неща могат винаги да носят романтика в себе си, ако човекът е вложил чувствата си в цялото им многообразие – от тъгата до радостта, от изразеното разочарование до възхитата – в търсене на красотата и хармонията.
Изразените чувства и емоции, търсенето на красотата в нас и около нас, възприемането ú и показването ú на другите е нашият романтичен поглед към света. Романтикът не се страхува да се противопостави на грозното, на скуката, на схематичното, на баналното – той и в тях ще види положителното, естетичното и ще намери начин да го покаже и на другите. По принцип, за мен, романтизма е не само лично усещане, но и усещането, което другите имат за теб. А то идва от онова, което ти самият разкриваш, даваш от себе си. Получава се кръг – виждаш красивото и доброто, после ги отдаваш на другите, за да се върнат при теб отразени.
Романтизмът е част от общуването между хората. Той е онзи елемент, който позволява да покажем най-доброто от нас и да получим най-доброто от другите. Разбира се, винаги има изключение – например да отдаваш романтиката само на себе си. Но ти определено не си от тези хора, Ник. И за мен си оставаш романтик дори и да не спреш да го отричаш. Аз така те възприемам, защото това ми показваш.
Така… И след толкова изписани думи от мен искам да цитирам и лаконичното описание, което Деничеро снощи даде за теб, Ники – „Компютърджия с нежна душа.” Какво да се прави – някои го могат с много, а някои само с три думи.
