С обич
Posted by Mari-ana на ноември 15, 2010
С обич в сърцето благодаря на всички вас, които все още идвате в блога ми, макар аз да го правя рядко в последните месеци. Днес това мое местенце има рожден ден – става на две години. И ако не е запусяло съвсем то за това сте виновни вие. Благодаря ви! 
Дачи, благодаря ти, че преди две години ме вдъхнови и подтикна да пиша и публикувам! Топла и силна прегръдка от мен! 
Благодаря ви приятели, че надничате да видите дали лентяйката Мари е написала най-сетне нещо. Благодаря и за конското, което се редувате да ми изнасяте след като се уверите, че не съм писала. 
Благодаря ти мой мили блог, че като фар ми показваш къде е брега, че ми припомняш щастливи мигове и най-вече, че не се сърдиш за нехайството ми към теб. Предполагам, че не се сърдиш, защото знаеш – в някой слънчев ден, когато му дойде времето, ще се върна.
За всички вас, с обич и благодарност, е моята любима песен на Хулио Иглесиас.
“La Gota Fria” – Хулио Иглесиас
Жени каза
Ха, честито да му е на блога, пък и на тебе
:hug:
A песента я помня от ранното ми детство, когато се впечатлявах, че и те знаят що е то домино
Mari-ana каза
Благодаря ти, Жени!
Знаят, знаят, а аз си мечтая да играя домино точно там. Ех, мечти…
astilar каза
Здравей, Мариана!
Не разбрах на кого да благодаря? На Дачи, на блога ти или на теб?
Препоръки:
- Пиши по-често, не е вредно за здравето, а и апетитът идва с писането;
- Не е задължително да пишеш дълги текстове, ние и на кратки се радваме.
Забележки:
- Пиши по-често,не е вредно за здравето, а и апетитът идва с писането;
- Не е задължително да пишеш дълги текстове, ние и на кратки се радваме.
С обич,
Ралица
Mari-ana каза
Малиииии Дойде време за екшъна.
За протокола – отстреля ме от раз. От раната кърви обилно срам и чувство за вина, та затова ще моля Шу днес да ме реанимира. 
Явно отдавна ме чакаш на гьоме с едрокалибрено оръжие Рали, а аз така невинно ти попаднах на мушката.
П.П. Не е нужно да благодариш на никого, мила. Достатъчно беше и едно ЧРД.
Целувкиииии, мой слънчев лъч в буря!
vilford каза
ЧРД на блогчето, че и на теб, Марианче, като на негов любящ родител!
За протокола: вместо да я реанимирам, я оставих без крака, НО вината не беше моя! Ама пак беше гот. Така че аз лично препоръчвам личните срещи.
astilar каза
Шушунке, получих подробен доклад за събитието! Браво на вас!
Mari-ana каза
Благодаря ти Вили, за поздрава!
Ама мила, то дългата разходка придружена с бъбрене си беше точно реанимация. А аз не само препоръчвам, направо изисквам личните срещи. Страхотни са – усмихващи, зареждащи, изобщо… супер, много гот!
Рали, така се прави – на боса се докладва веднага, особено при успехи.
вили каза
Ти също като мен си обърнала гръб на блога си. Рядко пишеш, даже по-рядко и от мен.
Сега става ли ти ясно защо така късно разбирам за събитието РД на блога ти?
Пожелавам да ти се случват само добри неща, които да примираш да споделиш с нас. Съгласявам се с Рали и се надявам да приемеш като задължителни нейните съвети.
astilar каза
Е, Мари, боса, боса, колко да съм боса?
Вярно, че си търся нови ботушки, ама като гледам прогнозите за времето – не е спешно, мога да си джапам по чехлички и през следващата седмица.
Mari-ana каза
Благодаря ти, Вили!
След тази публична критика ще се постарая да пиша вече по-често. 
Рали, мили наш боссс
, пожелавам ти да не свалиш чехличките не само следващата седмица, а цяла година. 
deni4ero каза
айде, хаирлия, да е! И стига мързелува!
LeeAnn каза
Рали, ама що за въпрос?! На мен, разбира се! Без мен – ни блог, ни танци, ни летене
хихи
хихи
ни тя, ни ти
леле, Марианке, кога минаха две години…
Приемам препоръките на Рали и ги приповтарям! ей, да пишеш повече!
astilar каза
Дачи, права си, ама аз нали съм боса и понякога задавам неуместни въпроси.
Mari-ana каза
Дени, благодаря ти, мила! Целувки!
Дачи, така е! И няма да спирам да ти благодаря за това!
П.П. Ох, ще взема да пиша вече, че тази критика направо ме смазва.