Повече от шест са

Ослушвах се, оглеждах се и си мислех, че ще ме подмине поредната блог игра, но не. Vilford ме е сложила в списъка (при това на първо място) на „метнатите на пангара“, като част от играта на Бу. И така. Шестте дреболийки, не-важни, а всъщност важни неща, които ме радват, усмихват, топлят душата ми и ме правят щастлива. Те са повече от 6, както правилно е забелязала Вили, затова първо ще напиша най-важните не-важни, а другите след тях.

1. Слънцето – топлината, лъчите му, светлината при залез и изгрев. То е винаги денем там, горе – дори и забулено в облаци. Просто, когато лъчите му ме докоснат душата ми се сгрява и усмивката не слиза от лицето ми. По ирония на съдбата обаче, съм алергична към него. Затова се налага да му се наслаждавам умерено и в определени часове. Уви! А за зимата, когато почти не го усещам, изобщо не ми се говори.

2. Водата във всичките и проявления – море, река, езеро, дъжд, басейн, пълна вана или силен душ, запотена бутилка – току-що извадена от хладилника. Хи хи В тези жеги едно от любимите ми неща е да изпия две трети от нея, а останалото да излея леко по себе си и да усещам как плавно струйките се стичат по лицето и тялото ми.

3. Интернет – до толкова съм свикнала с него, че когато един ден се прибрах в къщи и се оказа, че доставчика ни прави профилактика и ще го пусне след час, постоях 5 мин пред компютъра и го изгасих. Ми, просто кутия с пишеща машина, музика и снимки.
И не приемам да наричат хора като нас зависими. За мен интернет е врата към света – да отидеш на места, където не би могъл, да прочетеш нещо, което иначе ще ти е трудно да намериш, да научаваш новините и събитията веднага, а не после. И най-важното – дава ти възможност да се запознаеш и да общуваш с хора, които най-вероятно не би срещнал в живота си и не би могъл за толкова кратко време да опознаеш, при това от разстояние.

4. Нови запознанства – за общителен и бъбрив човек като мен, срещата с нови хора, опознаването им, общуването ми с тях е като „слънцето и водата за всяко живо същество”. Тези контакти, реални или виртуални, ме изпълват с енергия, карат ме да се чувствам свободна – излизам от ежедневието, политам и съм готова да покажа много неща от себе си. Когато го правя с хората около мен, обикновено го квалифицират като „Тя се развихри”. Обичам да се развихрям.

5. Колективните игри – на живо или онлайн. Те също предоставят възможност за общуване, съчетано със забавлението и удоволствието от самата игра. Няколко примера: Играта на белот с приятели или семейството – изключително мили и топли спомени, които искам да продължават да се трупат; игри на думи, не се сърди човече, народна топка, на градове и държави, на дама и ластик (децата около мен се грижат, да ми правят компания в тях); играта на бридж онлайн (мечтая да играя на живо, но не намирам още трима ентусиасти за нея) – сайта, където започнах да играя за първи път ми е особено скъп. Оттам започна пътуването към активното ми общуване в интернет пространството и доведе до намирането на моето място тук, сред вас в Уърдпрес. Странни са пътищата на съдбата. Как от бридж, стигнах до собствен блог, в който пиша с огромно удоволствие, и много нови приятели?!

И ето го шестото. То е ново за мен, едва от година и половина. Всъщност е преоткрито старо. Бях го пренебрегнала през последните 15-20 години от живота си, заета да го планирам, организирам, контролирам и пр. –ирам. Но… съдбата, случайността, късмета толкова силно се намесиха, че би било неразумно (да не кажа глупаво), да продължавам да ги пренебрегвам. Още повече, когато ми носят такава радост и топлина в сърцето и в душата.
6. Съдбата – без значение какво ще ми поднесе, вярвам в нея! Искам я до себе си като спътник, като съветник, като съдник. В съчетание с интуицията и инстинктите ми, опита и знанията ми, се чувствам силна и уверена, както никога през живота си. Не искам да загубя това усещане. Затова всеки ден казвам „Здравей, съдба. Какво си ми приготвила днес?”.

Извън тези 6 неща слагам нещо, което ми е особено скъпо. И тъй като не съм получила разрешение да го огласявам публично моля ви, направете се, че не сте го прочели. Целувка за „лека нощ” от моите синове. Макар и вече големи, тази целувка – нетърсена и дадена с обич, прави сънят ми спокоен и сладък, а мен самата много щастлива.

Има още, разбира се. Изреждам ги без много обяснение.
Огъня – от този на запалката, до огромния на Сирни Заговезни; музиката – най-вече латино; любими книги – ей така, да отворя някоя и препрочета откъс от нея; шоколад във всичките му форми – от блокче,  през крем, до торта; качествено шампанско – мммм божествено усещане; пътуване на дълги разстояния нощем с кола, влак или кораб – очарование, романтика, мистика и тръпката от пристигането, без значение дали е познато или ново място; зеленината и цветята – пъстротата, красотата и хармонията им винаги ми дават успокоение, топлина и покой; и последно, защото май прекалих – няколко любими мои хорá: Малишевско, Граовско, Селско шопско, Гъмзовата, Мелнишко… Спирам. Спирам, че списъка е дълъг.

Време е да предам щафетата нататък. Затруднена съм в избора, тъй като играта върви вече от доста дни. Затова, ако някой вече е поел играта от друг да счита, че има две щафети – може пък това да му дава правото да пише повече от 6 неща.

1. Гери – За мен ще бъде удоволствие Гери, да видя и снимките на шестте не-важни важни  дреболийки, които те правят щастлива.
2. NeeAnn – Моля те Ник, не отказвай. Разкрий нещичко за себе си. А? Не е задължително да е с думи – може и със снимки. Плиииз
3. LeeAnn – Може би си разказвала вече за тях Лиан. Но не отказвай да ги напишеш отново.
4. Митко – Знам, че и Вилфорд ти е предала играта, Мите. Правя го и аз, с надеждата да се включиш. На две дами трудно се отказва.
5. Ssk – Станислав, ще ми бъде интересно и приятно да прочета кои са твоите 6 дреболии, които те правят щастлив.
6. Niili – Хайде, Нийли. Появи се поне за играта. Съвсем ни забрави.

Имаме сделка

От събота съм горд собственик на 50% от седем пъдпъдъка – един мъжки и 6 женски. Всичко започна преди 5 месеца с една публикация на Графа – „Пъдпъдъци-продължение“. Ентусиазирах се и предложих на сестра ми и зет ми да ги купим заедно – те ще ги гледат, аз ще спонсорирам, яйцата ще делим както се полага. Тогава не стана работата. Но онзи ден нещо ги е вдъхновило и се обадиха да попитат още ли ги искам. Искам ги, разбира се. И ето как се появиха пъдпъдъците в двора на родния ми дом.
Според Рали съм губеща в сделката, защото ще се лиша от птичите трели. Права е, но ще си ги запиша на клип и ще си ги гледам и слушам. Снощи обаче, не поискаха да ни попея. Мъжкият се опита да започне, но бързо се отказа. И не съм изненадана. Бяхме се събрали в повече от пълен състав и милите не посмяха да се обадят. Сестра ми каза, че предната вечер мъжкият е запял пръв, а след него и останалите. Бил е страхотен концерта. Надявам се другия път да ги чуя. За сега ги имам само на снимка. Вижте ги и вие, защото пак ще разказвам за тях.

Снимки: Димитър Димитров

Първо ще хапна, после ще ти позирам.

Хайде снимай, че да продължа с вечерята.

Погледни в очите ми.

Какво има там?

Щастливи деца

Току-що  точно до блока ми чух да бие тъпан и да свири народна музика. Малко преди това чух поредното броене до 12. Усмихнах се и хукнах да видя кой абитуриент толкова е закъснял. И от кога абитуриентите предпочитат народна музика пред „тяхната“ си…
Обичам края на май месец, когато идва времето за абитуриентските балове. Щастливо засмяни деца, облечени повечето от тях за първи път в официални тоалети, возещи се в най-различни коли – от лимузини, през спортни коли, до камиони. Да, не се шегувам. Разказаха ми за група момчета, които решили да отидат с ТАТРА до училището. Натоварили се всички отзад в каросерията, прилежно измита и почистена. Предполагам, че родителите им са изпаднали в тих ужас, но… Никой не ги е спрял. Както и полицаите не спират нито една от колите, която вози абитуриенти. Въпреки, че най-вероятно има доста нарушаващи правилата за движение по пътищата.
Миналата година по това време и аз имах абитуриент. Помня как подготовката започна още през октомври. Избиране на ресторанта и мотивите на децата да е точно в него, ме разсмя от сърце. До училището има страхотен хотел с ресторант – изискан, луксозен и съвсем подходящ за бал. Но те категорично отказаха да са там и си поискаха „Принцес“. Смятайте – от Студентски град до Гарата разстоянието, в час пик, и колона от коли с шумни пасажери.  „Защо?“ – логичен въпрос зададен и от родители, и от учители. Отговор – „Е, как само на 100 метра от училището. Трябва да минем през цяла София. Да бибипкаме, да броим, да ни видят. Един път в живота се случва това.“ Веднага можехме да оборим първите им доводи, но последния…
Ето това е истината. Този ден е един път в живота. И децата имат право да си изберат как, къде, с кого да го прекарат. И как да са облечени, и каква да е колата и още куп неща. Те избират! Защото този ден е единствен. Разбира се, че винаги има неприятни изключения породени от избора им. Но истината е, че огромната част от тях сами са избрали начинът, по-който да протече този ден и вечер. Казвам го от опит. Постарах се миналата година да се информирам редовно за подготовката – децата решаваха заедно как да постъпят.
Относно тоалета… Вярно е, че родителите се опитват да се намесват. Но в край на краищата приемат избора на децата, защото знаят, че е важно те да се харесват, а не да са облечени по вкуса на мама и тате. Когато чух идеята за костюм на моя син с голяма мъка сдържах коментара си. Направих плах опит да кажа, че има и други варианти, да видим, да пробваме. Може да не вярвате, но бях отрязана от таткото и бабите – „Детето избира, остави го.“ Млъкнах. И съм убедена, че тази сцена не е изключение в повечето семейства, независимо кой се опитва да „съветва“ абитуриента. Те избират! Не ни харесва дрехата, колата, шумното и пищно шоу, броенето и висенето от колите, но на тях им харесва. И тъй като им е първи и единствен път,  сме снизходителни. Е, повечето от нас.
Има група от хора, които не само критикуват, но обиждат, отправят обвинения и хули, заклеймяват проявите на децата с грозни думи. Чувала съм, а в последните дни и прочетох няколко поста със същото съдържание. Всеки има право на мнение. Но се питам защо толкова агресивно и нападателно говорите за деца, които са щастливи. Защо не се опитате да ги разберете. И ако не сте съгласни с тях защо не го кажете разумно, възпитано, в добрия тон. Всеки има право на мнение. Аз също!
Нека ги оставим на този ден да полудуват до насита, така както те са избрали. Не извършват престъпление с това. Може би нарушават спокойствието на някого, може би ги дразнят, може би просто са им досадни и кичозни. Но те са щастливи! А аз им се радвам! И всеки път, когато ги видя се усмихвам, а вечерта ми става по-топла и ведра. 1, 2, 3… 12 Еееее
Обожавам да чуя през тези дни клаксоните. Сърцето ми трепва и се стопля, когато улиците се огласят от броенето им. Щастливи деца, отиващи на първия си бал! Бал, отбелязващ раздялата им с детството и встъпването им в света на възрастните.  Точно това казах  и на продавачката от будката за цигари. Докато ги купувах, покрай нас мина колона с абитуриенти – весели, шумни. Тя се засмя и се съгласи с мен. Даже сподели, че внучката ú като ги види и започва да се тюхка „Ех, кога и аз ще стана абитуриентка“. А е само в 5-ти клас.
Щастливи деца, тръгнали на първия си бал!…

А живата народна музика, която чух под блока  е била в чест на класен ръководител, който са дошли да вземат за бала.  Тя вървеше  усмихната, с букет цветя, заобиколена от красиво облечени момичета и момчета. 1, 2, 3… 12 Ееее
Весели и щастливи мигове през тази нощ, деца! Бъдете живи и здрави! Запазете устрема и духа си, и продължете смело напред покорявайки върховете!
Дерзайте!!!

П.П. В края на краищата синът ми сам избра да е облечен със стилен и изискан костюм. Изглеждаше страхотно! Колата беше спортна, двуместна, с отворен покрив. И се е изправял прав, въпреки лекциите за безопастност. И минаха през целия град  надувайки клаксоните и броейки. И на другия ден каза, че е щастлив! А това е най-важно!

Моя радост и гордост са те!

Да ти върви по вода!

На дóбър път, сине!

Върви народе възродени

На този ден ме връхлитат спомени от ученическите ми години – спомени за манифестации, тържества, песни и цветя, за почетен караул. Мили, топли, трогателни спомени, които ме връщат в онези прекрасни години.
Особено ми е приятно да видя, че и днес се празнува, така както се полага на най-българския празник.

24 май – Денят на славянската писменост и култура

Честит Празник!

Нека с усмивка и песен празнуваме днес! Нека си спомним за всичко хубаво българско! Нека запазим духът на този ден!

„Върви народе възродени“

Водопада Анхел

Обожавам пътешествията – реални, въображаеми, мечтани. Ще ви разкажа за екскурзията, за която мечтая от години. Надявам се някой ден да мога да я превърна в реалност.
Като се сетя от къде се породи интереса ми към тази страна се смея с глас, на себе си, на случайността, на съдбата. Всичко започна от… една сапунка.  Да правилно сте прочели. Имаше време, когато гледах сапунки. Е, не бях всеядна. Избирах старателно кои да гледам. Не знам какво ме е накарало да започна, да следя въпросния сериал. Вече и името му не помня. Но помня, че главният герой имаше туристическа фирма и често го даваха по време на работа. Обикаляше Венецуела и показваше, и говореше вълнуващо и интересно за всичките и забележителности – културни, исторически, природни. Сериалът течеше, а аз хвърлях по едно око и чаках Едуардо, или който там беше, да поведе поредните туристи из селвата, по Ориноко, или на брега на Карибите, или при индианците, а най-често по малките, стари улички на големите градове, където хората живееха сякаш в други времена. Но най-голямо впечатление ми направи водопада Анхел – най-високият водопад в света, 1052 м височина – внушително, забележително, зрелищно.
Та така, започнах да се интересувам подробно за Венецуела, да чета или гледам филми за тази страна. И преди 2 години една приятелка ми донесе красива брошура на българска туристическа агенция, а вътре екскурзия-мечта. За нея искам да ви разкажа. Ще разказвам с думи и със снимки.

Кликнете на всяка снимка, за да видите думите. И да ме придружите в това приключение. 

Водопада Анхел – внушително, забележително, зрелищно. Повтарям се, знам! Вижте сами тази гледка и простете за повтарянето.

Водопада Анхел

П.П. Случайно да има желаещи да ме придружат в това щуро, необикновено, забавно и екзотично пътешествие?

Бъдете здрави!

7 април – Световен ден на здравето. В България, а и не само тук, на този ден се отбелязва Денят на здравния работник. Може да ви звучи старомодно и изтъркано, но днес празнуват всички, които работят в сферата на здравеопазването – лекари, мед. сестри, лаборанти, санитари и хора с най-различни професии свързали работата си с една от най-благородните каузи – здравето на хората.

Честит Празник, колеги! Бъдете живи и здрави! Винаги усмихнати и заредени с енергия и ентусиазъм да се грижим за нуждаещите се. Нека пациентите ни си отиват от нас здрави и щастливи. А ние ще се гордеем с труда си.

П.П. Клипа за поздрав и настроение е един от любимите ми. Обичам ирландската музика и в момента тя е особено подходяща за душевното ми състояние. А ирландците са близки на сърцето ми по много причини и някой ден ще разкажа за тях.

„Cry Of The Celts“ – „Lord of the dance“

Ave Maria

Днес е Благовещение. Не само Дева Мария, а всяка майка си има свой ден „Благовещение“ – денят, в който е разбрала, че сте става майка. И той е благословен!
Онзи ден научих една лоша, отвратителна, гадна, скапана новина. До днес не спрях да изричам наум и на глас проклятия, ругатни, обиди и псувни по адрес на много неща. Не ми олекваше и нещата определено няма да се оправят с тях. Затова от днес спирам. Те носят негативни, отрицателни чувства и енергия. А аз искам да събера ВСИЧКИТЕ положителни, хубави, добри и красиви чувства, за да ги изпращам на човека, който в този момент има най-много нужда от тях! Искам да му дам сила, вяра, надежда, топлина и подкрепа! Искам да знае, че не е сам!

П.П. Моля ви, ако искате да коментирате, не изразявайте съчувствие и съжаление. На него му трябват сила, надежда и вяра, че лошото ще отмине и щастието ще се върне. Човекът и сега ги има, но ще му трябват още, и още. Това е битка и победителят трябва да е той!

„AVE MARIA“

Ситно се оро виеше, виеше…

Виеше и пак ще се извие на 21 март в София, зала „Триадица“.  Бих искала да бъда сред зрителите, но не би.  Отдавна съм планирала друго събитие за този ден. Ще разкажа за него, когато се върна от Пловдив, в неделя. А се надявам LeeAnn да разкаже подробно за „Хоро се вие, извива“ 2009.   Каквато е сладкодумна игроорка ще ни накара да  почувстваме празника със сърцето си.  И ще се пренесем дори за малко в залата, за да им се порадваме и ние. 
Вярвам, че ще си сред участниците, Дачи. И  се надявам да спечелите (стискам всички палци).    Убедена съм, че  ще предизвикате възторга и аплодисментите на публиката, журито и участници с „другото“ хоро, играно само от 300 баби и вас, чанчетата.  Ще ми се някой да ви запише с камера, и да го качиш в блога, за да го видят повече хора.
Пожелавам ви да спечелите не само наградата, но и сърцата на всички, които ще ви гледат.
УСПЕХ!!!   И-ХА!!!
Поздрав за тези, които обичат народните песни и хорá. На тази хубава песен  се играе Старо Банско хоро. Танцьорите от клипа обаче,  не играят него.  Но как го играем ние… Елате и вижте!

П.П. В блога на LeeAnn може да узнаете повече за надиграването „Хоро се вие, извива 2007″ и „Хоро се вие, извива 2008″. Както и в сайта Horo.bg.

„Ситно се оро виеше, виеше“ – Николина Чакърдъкова

Честит 8 март!

Честит Празник на всички жени!

Бъдете винаги усмихнати, изпълнени с надежда и вяра, сила и гордост!

Нека мечтите ви никога да не си отиват!

Нека сърцето ви винаги да е пълно с любов!

Нека щастието озарява дните ви!

„Paid My Dues“ – Anastacia

„…Но няма нищо на този свят, което да ме спре да правя, което искам.
Защото аз съм твърде горда, аз съм твърде силна
Живея с девиза, че човек винаги трябва да продължава напред
Да се възхищава от себе си и никога да не се предава.
Така че, аз задържах главата си високо вдигната и знаех, че ще преживея.
Е, наистина успях и не го мразя – просто това е животът, да!…“

Честит Празник, България!

Гордея се, че съм българка! Гордея се, че съм родена в тази прекрасна страна! Аз виждам красивото и доброто в нея -  и в миналото ú, и днес. Аз вярвам в бъдещето ú!
Обичам България! Не „защото“, а „въпреки“.
Прекланям се пред България и пред всички, които са дали живота си за нея, за нейната свобода!
Честит Празник, българи!

„Една българска роза“ – Паша Христова