Когато четях за рождените дни на други блогове се замислях за рождения ден на моя. То си е за мислене – мога да имам два. Единия е на 13 ноември – тогава създадох блог за първи път и написах първата си публикация подтикната от Дачи. Благодаря ти, LeeAnn! Втората е на 15 ноември, когато се преместих тук, в Уърдпрес.
Днес е 13 ноември, взех си и втория изпит, полях го скромно, а после си бъбрих (и сега си бъбря) с приятелки в скайп. Така докато релаксирам ми мина през ума да празнувам два пъти – ще имам два рождени дни на блога, пък.
Днес празнувам годишнина от деня, когато вдъхновена от Дачи написах първата си публикация. Тя сякаш сама изхвърча изпод пръстите ми веднага след като се регистрирах в Блогспот. Като я чета сега осъзнавам, че не съм променила начина, по който пиша, нито аз съм се променила много. Следването, парапланерите, танците, едногодишния ми опит (вече) в писането и най-вече вие, вие приятели, с които се срещнах, опознах, сближих тук, обогатихме живота ми много, много! Направихте го по-пълноценен, по-пъстър, по-щастлив! Благодаря ви!
И всичко това ми се случи само за една година! Късметлийка съм. Надявам се вдъхновението ми да пиша никога да не ме напуска!
Честит рожден ден на първата ми публична изява в блог пространството!
Музика за вдъхновение и настроение – любимото ми латино и… наздраве!
Есен е. Наистина ли?!
Тези дни, а и следващите, са ми изпълнени с много задачи и учене. Като прибавим и лошото време… Дотежа ми – там някъде, вътре. Винаги имам повод да се усмихна, но тази песен просто ме пречисти. Само като я слушам и душата ми отново се чувства лека, свободна и готова да полети. А като запея… „Ой рябина кудрявая, оба хороши. Ой рябина рябинушка, сердцу подскажи.“
Някой друг иска ли да полети?
„Уральская рябинушка“ – Уралски руски народен хор
П.П. Рябина – Офика или наричана още „Дървото на късмета“ – винаги красива, издържа на големи студове. През пролетта цъфти с малки, бели цветове събрани в съцветия. А през есента плодовете ú греят от оранжево до яркочервено. Има сиво-зелена кора, която я отличава от другите вървета. Плодовете на офиката са с лечебно действие, а в медицината се използват и листата, и кората на дървото. И има още едно име, с което е известна – самодивско дърво. Още информация може да намерите тук и тук.
Да се разпиша и аз с кратичък пост на тема Мадона. Защо пък ú благодаря?!
Защото концерта ú в София стана повод пак да се видя с приятелката ми, която отдавна имаше билет и го очакваше с нетърпение. Видяхме се, бъбрихме, смяхме се! Но се надявам мила, да си се забавлявала до дупка тази вечер на стадиона. Утре ще ми разкажеш.
А сега ще сложа в чест на тази легенда в музиката моята любима нейна песен.
Лека нощ фенове на Мадона. Днес тя е пяла за вас.
От месеци планирам днес да разкажа една интересна семейна история свързана с името ми. Кръстена съм Мариана, но е трябвало да бъда Мария. Това е името на моята прекрасна и обичана баба – майката на майка ми. Отиде си завинаги от нас миналата година на 90-годишна възраст, лека ú пръст.
Майка ми и до днес повтаря, че не съм кръстена на нея. Но защо ли баба, от както се помня, всяка година на 15 август ми изпращаше подарък. Дребни неща, които ми говореха само, че ме приема за продължител на името ú и, че много ме обича. И аз я обичах много, много. Тя ме гледаше, грижише се за мен, възпитаваше ме, учеше ме. И в голямата си част сега съм такава каквато съм благодарение на нея. От сърце ти благодаря, мила бабо! Ти и днес не спираш да ме съветваш, да ми показваш пътя и да ме учиш. Благодаря ти!
Историята обаче е дълга и ще я разкажа утре. Днес е празник и приказките не трябва да бъдат в повече. В повече може да е само доброто настроение и забавление. Затова да празнуваме!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на всички, които носят името Мария и подобните на него! На всички, които почитат Божията майка – закрилница на домашното огнище, семейството, майчинството, жените!
Бъдете живи и здрави, силни и вдъхновени, смели и устремени!
Вярвайте в себе си и в доброто. Борете се за мечтите си!
Градете с търпение и постоянство живота си така, че да бъдете щастливи!:)
Желая ви прекрасен ден пълен с много усмивки, добро настроение и щастливи мигове!
В главата ми е каша, но сърцето ми бумти, а душата ми лети…
Започвам с най-идиотското. Площада на Казанлък е застлан с павета. Ужас!!! За мен! Вие сигурно ще кажете – нормално. Да, ама аз вчера си купих обувки за танц с токчета – малки, но токчета. И какъвто съм Марко Тотев със сигурност ще се пребия пред бая народ. Май схванахте вече за какво иде реч.
На 13 юни клуба ни по танци ще участва в надиграването „Тъпан бие, хоро се вие“ в Казанлък. И аз ще съм там. Обаче, днес ще ходя да си купя маратонки – черни, равни, удобни за Шопско хоро и за любимото ми Малишевско. Другия проблем дето се наложи да реша беше коланов.
Хи хи Това пък чудо какво е?! Ще питате. Ми… Дадоха ми униформата, а вътре един черен колан дето трябва да се сложи върху другия, обикновения и да го скрие. Да, ама сума ти народ го гледа и не можа да разбере като как аджеба требе да се навие. Две професионалистки се заеха да разгадават мистерията, една чакаше в готовност. Първите две се справиха с проблема между два джина и сладки приказки. И тамън да реша, че съм готова - те ти ново 20 – павета. Няма как, ще тичам за маратонки.
За първи път ще участвам и се вълнувам, и се притеснявам, и се вдъхновявам. Знам, че отиваме за удоволствие, за забавление, а не за награди и слава. Но искам да се представим страхотно. Останалите от клуба не им е за първи път и не се вълнуват толкова. А аз…
В главата ми е каша, но сърцето ми бумти, а душата ми лети – сред ухания на рози и ритъма на хорото!
П.П. Рали, урока за Ширто само се отлага, не се отменя. Нали знаеш. И колко ли бири требва да изпием, за да заиграят и двата ти леви крака?
23 години – някои казват „много са“, други казват „малко са“. Според мен – достатъчно. Ще попитате – „Достатъчно за какво?“. За добиване на опит и мъдрост. За създаване на едно страхотно семейство. За събиране на невъобразимо много щастливи мигове.
Достатъчно, но… Винаги може още!
Та, продължаваме към още-то. Към 24-тата и после 25-тата. Тогава може да празнуваме шумно и весело. Сега само се поздравяваме.
Избрах този клип за поздрав, защото е хъмм… много интересен.
Та значи мъжът си седи с дистанционното, избира си каква да е жената, играе си с нея, тя го забавлява… А най-показателен е моментът с „паузата“. Май, това си е любима мечта на всеки съпруг. Да може да паузира половинката си.
Ми, мечтайте си. И ние си мечтаем.
И звучи любимото ми латино. Ех, мечтиииии.
На този ден ме връхлитат спомени от ученическите ми години – спомени за манифестации, тържества, песни и цветя, за почетен караул. Мили, топли, трогателни спомени, които ме връщат в онези прекрасни години.
Особено ми е приятно да видя, че и днес се празнува, така както се полага на най-българския празник.
24 май – Денят на славянската писменост и култура
Честит Празник!
Нека с усмивка и песен празнуваме днес! Нека си спомним за всичко хубаво българско! Нека запазим духът на този ден!
Константин Велики – интересен и забележителен император. Елена – всеотдайна майка стояла винаги редом до сина си. Двама светци, които празнуваме днес. Празнувам и аз. Имам син Константин!
Когато го поех за първи път в ръцете си и произнесох името му, се сетих за наричането на големия син. Та и за него нарекох – Константин – на дядо си, на Константин Велики и на Константин Кирил Философ. Не са му много. Детето се справя чудесно – и да е креативен, и лидер, и да е умен.
Честит Имен Ден, сине!
Бъди жив и здрав! Запази устрема и вдъхновението си! С усмивка и сила, с дръзновение и разум покорявай върховете! Нека сърцето те води напред!
Обичам те!!!
Честит Имен Ден на всички, които носят тези прекрасни имена!
Единия е на 13 ноември – тогава създадох блог за първи път и написах първата си публикация подтикната от Дачи. Благодаря ти, LeeAnn! Втората е на 15 ноември, когато се преместих тук, в Уърдпрес.
Направихте го по-пълноценен, по-пъстър, по-щастлив! Благодаря ви! 
За мен! Вие сигурно ще кажете – нормално. Да, ама аз вчера си купих обувки за танц с токчета – малки, но токчета. И какъвто съм Марко Тотев със сигурност ще се пребия пред бая народ. Май схванахте вече за какво иде реч. 
