Току-що точно до блока ми чух да бие тъпан и да свири народна музика. Малко преди това чух поредното броене до 12. 
Усмихнах се и хукнах да видя кой абитуриент толкова е закъснял. И от кога абитуриентите предпочитат народна музика пред „тяхната“ си… 
Обичам края на май месец, когато идва времето за абитуриентските балове. Щастливо засмяни деца, облечени повечето от тях за първи път в официални тоалети, возещи се в най-различни коли – от лимузини, през спортни коли, до камиони. 
Да, не се шегувам. Разказаха ми за група момчета, които решили да отидат с ТАТРА до училището. Натоварили се всички отзад в каросерията, прилежно измита и почистена. Предполагам, че родителите им са изпаднали в тих ужас, но… Никой не ги е спрял. Както и полицаите не спират нито една от колите, която вози абитуриенти. Въпреки, че най-вероятно има доста нарушаващи правилата за движение по пътищата.
Миналата година по това време и аз имах абитуриент. Помня как подготовката започна още през октомври. Избиране на ресторанта и мотивите на децата да е точно в него, ме разсмя от сърце. До училището има страхотен хотел с ресторант – изискан, луксозен и съвсем подходящ за бал. Но те категорично отказаха да са там и си поискаха „Принцес“. Смятайте – от Студентски град до Гарата разстоянието, в час пик, и колона от коли с шумни пасажери. „Защо?“ – логичен въпрос зададен и от родители, и от учители. Отговор – „Е, как само на 100 метра от училището. Трябва да минем през цяла София. Да бибипкаме, да броим, да ни видят. Един път в живота се случва това.“ Веднага можехме да оборим първите им доводи, но последния…
Ето това е истината. Този ден е един път в живота. И децата имат право да си изберат как, къде, с кого да го прекарат. И как да са облечени, и каква да е колата и още куп неща. Те избират! Защото този ден е единствен. Разбира се, че винаги има неприятни изключения породени от избора им. Но истината е, че огромната част от тях сами са избрали начинът, по-който да протече този ден и вечер. Казвам го от опит. Постарах се миналата година да се информирам редовно за подготовката – децата решаваха заедно как да постъпят.
Относно тоалета… Вярно е, че родителите се опитват да се намесват. Но в край на краищата приемат избора на децата, защото знаят, че е важно те да се харесват, а не да са облечени по вкуса на мама и тате. Когато чух идеята за костюм на моя син с голяма мъка сдържах коментара си. 
Направих плах опит да кажа, че има и други варианти, да видим, да пробваме. Може да не вярвате, но бях отрязана от таткото и бабите – „Детето избира, остави го.“ Млъкнах. И съм убедена, че тази сцена не е изключение в повечето семейства, независимо кой се опитва да „съветва“ абитуриента. Те избират! Не ни харесва дрехата, колата, шумното и пищно шоу, броенето и висенето от колите, но на тях им харесва. И тъй като им е първи и единствен път, сме снизходителни. Е, повечето от нас.
Има група от хора, които не само критикуват, но обиждат, отправят обвинения и хули, заклеймяват проявите на децата с грозни думи. Чувала съм, а в последните дни и прочетох няколко поста със същото съдържание. Всеки има право на мнение. Но се питам защо толкова агресивно и нападателно говорите за деца, които са щастливи. Защо не се опитате да ги разберете. И ако не сте съгласни с тях защо не го кажете разумно, възпитано, в добрия тон. Всеки има право на мнение. Аз също!
Нека ги оставим на този ден да полудуват до насита, така както те са избрали. Не извършват престъпление с това. Може би нарушават спокойствието на някого, може би ги дразнят, може би просто са им досадни и кичозни. Но те са щастливи! А аз им се радвам! И всеки път, когато ги видя се усмихвам, а вечерта ми става по-топла и ведра. 1, 2, 3… 12 Еееее
Обожавам да чуя през тези дни клаксоните. Сърцето ми трепва и се стопля, когато улиците се огласят от броенето им. Щастливи деца, отиващи на първия си бал! Бал, отбелязващ раздялата им с детството и встъпването им в света на възрастните. Точно това казах и на продавачката от будката за цигари. Докато ги купувах, покрай нас мина колона с абитуриенти – весели, шумни. Тя се засмя и се съгласи с мен. Даже сподели, че внучката ú като ги види и започва да се тюхка „Ех, кога и аз ще стана абитуриентка“. А е само в 5-ти клас.
Щастливи деца, тръгнали на първия си бал!…
А живата народна музика, която чух под блока е била в чест на класен ръководител, който са дошли да вземат за бала. Тя вървеше усмихната, с букет цветя, заобиколена от красиво облечени момичета и момчета. 1, 2, 3… 12 Ееее
Весели и щастливи мигове през тази нощ, деца! Бъдете живи и здрави! Запазете устрема и духа си, и продължете смело напред покорявайки върховете!
Дерзайте!!!
П.П. В края на краищата синът ми сам избра да е облечен със стилен и изискан костюм. Изглеждаше страхотно! Колата беше спортна, двуместна, с отворен покрив. И се е изправял прав, въпреки лекциите за безопастност. И минаха през целия град надувайки клаксоните и броейки. И на другия ден каза, че е щастлив! А това е най-важно!
-
-
Моя радост и гордост са те!
-
-
Да ти върви по вода!
-
-
На дóбър път, сине!
