Димитровден

Според народните обичаи от този ден започва зимния период. Широко разпространена е поговорката „Св. Георги лято носи, а Св. Димитър — зима“. В легендите на предците ни Свети Димитър язди червен кон, а снежинките падат от бялата му брада. На Димитровден са прибирали ралата на сухо, редяли се дървата за зимата, очаквали са първите снегове.
Някъде наричали празника Разпуст, защото на този ден се освобождавали ратаите и слугите и се договаряли за следващата година. От детството ми помня, че баба винаги го наричаше така, а аз все я питах какво разпускат – душата си от работата ли, какво ли.  А баба се смееше и казваше, че и това също.
Както вече разказах, животът ми е тясно свързан с Митковци – хората  около мен, носещи това име, са ми много скъпи и обичани. Искам да пожелая на тях и на всички, които носят името Димитър и производните му, много здраве, любов, успехи,  късмет и щастливи мигове!
Да се свети името ви, да пребъде!

Честит Имен Ден!

Днес също така е ден на строителя – празнуват архитекти, проектанти, строителни инженери и другите ангажирани в сферата на строителството.
А 26 октомври е и ден на Сливен.

Специален поздрав за всички, които празнуват днес с една македонска песен.

„Димитрия“ – Никола Григоров и Иван Андонов

Дървото на късмета

Есен е. Наистина ли?!
Тези дни, а и следващите, са ми изпълнени с много задачи и учене. Като прибавим и лошото време…  Дотежа ми – там някъде, вътре. Винаги имам повод да се усмихна, но тази песен просто ме пречисти. Само като я слушам и душата ми отново се чувства лека, свободна и готова да полети. А като запея… „Ой рябина кудрявая, оба хороши. Ой рябина рябинушка, сердцу подскажи.“
Някой друг иска ли да полети?

„Уральская рябинушка“ – Уралски руски народен хор

П.П. Рябина – Офика или наричана още „Дървото на късмета“ – винаги красива, издържа на големи студове. През пролетта цъфти с малки,  бели цветове събрани в съцветия. А през есента плодовете ú греят от оранжево до яркочервено. Има сиво-зелена кора, която я отличава от другите вървета. Плодовете на офиката са с лечебно действие, а в медицината се използват и листата, и кората на дървото. И има още едно име,  с което е известна – самодивско дърво. Още информация може да намерите тук и тук.

Песента на морето

Исках да мине малко време преди да пиша за морето и поредната ми среща с него.  Така щях да подредя мислите си и щях отново да преживея щастливите мигове там. Само дето думите все не идваха. Затова ще оставя снимките да говорят вместо мен. Е, и някой и друг коментар към тях ще разказват за изминалите дни.

Здравей! Тук съм! А ти си бурно, но гальовно и готово да ме приемеш в обятията си!

Вълна след вълна ме посрещат и ми носят успокоение.

Пристъпвам смело и отварям сърцето си.

Прииждаш към мен, а аз тръпна в очакване.

Заливаш ме. И малко по малко отмиваш болката и тежестта в душата ми.

Кипящо отдръпване, носещо пясък със себе си и нашепващо песента ти.

Гората наблизо е прекрасно допълнение, носещо покой.

Твоите приятели гларусите идват привечер на брега.

Корабът с червени платна отново пори вълните, а вятърът издува платната му.

Поглед отдалеч за „лека нощ“. Ще се върна!

Като няма кой и сама мога да се снимам.

Камъчета и мидички за спомен, както винаги.

Този клип е мое дело. Ще си го пускам през месеците, които предстоят до новата ми среща с морето. Ще слушам песента му, ще си спомням прекрасните миговете прекарани там и ще мечтая!

„Песента на морето“

Замирисва на море

Най-тъмно е на разсъмване.

Тъмна фаза, ледена фаза – както и да я наричам усещането не е особено приятно. И хем ми се иска да свърши; хем някак не успявам да направя нещо, за да свърши; хем май ми се иска  сама да стигне до естествения си край.
Обикновено започна с доза несигурност, очакване да се случи нещо важно, копнеж по нещо и в добавка размисли по проблемите породени от всичко изредено. После размислите ме обземат изцяло и огънят изтлява – появява се леда. Нямам нищо против него, стига да не надделява. Но понякога му се оставям и ми става студено. А тази тежест в душата ми е сигнал, че предстои промяна. Малко или голяма няма значение, тя ще се случи. Добра или не-добра – зависи от мен. От това как ще я приема и ще живея с нея.
Днес една приятелка се смя като и казах за ледената си фаза – „Нямам време за такива фази. Затрупана съм от работа, по 13 часа на ден. В добавка удоволствията, които ме разтоварват.“ Права е. Нямам много работа през този сезон, а удоволствията явно не стигат. Да обаче…
След три дни едно удоволствие съм сигурна, че ще стопи целия лед и ще измести тъмнината. Отивам на море! Там, на брега не просто ще си почина. Там ще се пречистя и заредя с енергия. Липсваше ми морето. А сега пак ще сме заедно. За малко, но достатъчно.

До скоро!

„Замирисва на море“ – Братя Аргирови

more about „Братя Аргирови – Замирисва На Море / …„, posted with vodpod

Душевна нагласа

От една седмица имам планове да напиша поне 4 поста:
1. житейски, философски и психологически анализ на репликата „безсмислен труд“; 
2. харесвам, обичам, обожавам – подадена щафета от Светлето за поредната блог-игра;
3. поредното домашно за Терасата;
4. кулинарна рецепта – ще ми се и аз да започна тази тема. Не, че съм велика кулинарка, но имам едно-две постижения, които искам да споделя.
Така! Добре ги изредих. Даже някои ги започвах, но след няколко изречения спирах – не се получаваше. Главата ми май е празна, или музата (тази глезана) пак е отишла на гости на другиго, или ми се пишат не толкова сериозни  и важни неща, или просто искам да споделя музика с вас, или поредната притча.
Някои ъъъъ… веднага ще отсъдят – мързел. Аз обичам евфемизмите  и затова го наричам „душевна нагласа“. Ще рече  – „Имам душевна нагласа да не правя планираните и изискуеми неща от мен, а да правя… аммм – нищо.
Обожавам нищонеправенето. Седиш или лежиш, умът ти дреме, а духът ти блуждае. Сърцето ти от време на време трепва от „нещо“. Вдигаш бавно поглед и се взираш в „нещото“, наслаждавайки му се.  И така бавно, но сигурно тази душевна нагласа те обзема изцяло.
Забелязвам, че тя е обхванала и други хора. Някои си признават, други – не. Някои се оправдават с „пролетна умора“, други с проблеми. Някои се борят с нея, а други и се отдават напълно.  Аз съм от последните.
Това е! Няма какво да се оправдавам, нито ще се боря. Не ми се мисли за сериозни неща, не ми се правят сериозни неща. Върша си задълженията и точка.
Затова слагам един клип с любима песен.  Може песента да ви изненада. Може да ви се стори странна. Знаещи английски ми казаха, че текста е малко неприличен. Аз обаче чувам само „секси лейди и шампанско“. И се усмихвам, замаяна и рееща се…
Останалото – когато му дойде времето!
П.П. Жени, написах нещичко по темата. Не ми харесва. Ама, ако,  обаче, така да се каже, душевната ми нагласа не се промени, ще пратя него.

Хи хи Приятни почивни дни! Поредните.

„Yalla, Yalla“ – Ishtar feat Elan Babilon

Пролет е!

Най-сетне я усетих. Дали заради студа и снега, дали заради настроението ми породено от неприятни събития, дали заради натрупаната тъга през последните месеци, но не усещах пролетта. Сетивата ми приемаха капризите на месец март като част от дългата зима и чакаха душата ми да се почувства отворена, за да я приеме.  И това няма нищо общо с прогнозите за времето, с малкото зеленина, която едвам се показва или със слънцето, което ми липсва. Трябва да има пролет в душата ми, за да я усетя.
Това е любимият ми сезон. Сезонът на началото, на новото, на надеждата, на топлината и пъстротата. Когато дойде, духът ми се освобождава и полита, търсещ и мечтаещ. А чувствата ми се отърсват от леда на разума и се показват навън като смелите кокичета.
Пролет е! Не само навън, но и в душата ми!

След написаното едва ли ще се учудите коя е любимата ми картина. Разбира се, „Пролет“ на Ботичели.
Честита Пролет! С любимата ми картина и една песен на Тоника.

„Primavera“ – Sandro Botticelli

„Очакване за пролет“ – Тоника

„Ухание на свежи цветя с кехлибарен привкус“

Днес е Трифон Зарезан. Така казваше дядо ми, баба ми, баща ми. Така казва мама, която днес е зарязала лозата, а после ще отиде да вари ракия, от миналогодишната реколта грозде.  Така казвам и аз, поела щафетата от тях. Днес е Трифон Зарезан – зарязват се лозите, поливат се с червено вино, пие се от старото вино, и се извършват ред ритуали за берекет. Е, някой ги е извършил на 1 февруари. Но я ги питайте дали не празнуват и днес.

Малко подробности за начина на празнуване и ритуалите прочетено в Уикипедията.
Рано сутринта  стопанката омесва хляб и сготвя кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи, и окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село.

Ето няколко благословии изричани от мъжете по време за зарязването. Някои от тях са с театрални елементи и се изпълняват от двама души. Повече информация можете да намерите в тази статия.

„Да даде Св. Трифон,
да даде голям род, берекет,
да напълним корабите с грозде,
да напълним буриите с вино,
да продадем виното на добра цена,
и да не стане на оцет.“
Гр. Лясковец

“-Ей, грозде, грозде, кой ще те яде?

-Ний ще те ядем!

-Ей, вино, вино, кой ще те пие ?

-Ний ще те пиеме!”

Южна България

“- Добро утро, Трифоново лозе! Да си пълно с грозде!
Болести и буболечки, ветрове и градушки, вънка от лозето!

-Трифон у лозето!

- Трифоне, чух те, тука ли си?

- Тука, тука!

- Къде си, че не те виждам?

- Не се виждам, от черно и бело грозде.“

Югозападна България

Със символично зарязване на лозята на Трифоновден  се поставя началото на лозарската нова година.

Честит празник на всички, които днес празнуват Трифон Зарезан и деня на лозаря. Наздраве!

„Ще запаля „Градината на любовта“, ще си сипя чаша Мавруд и ще полетя с мечтите си.“

„Горчиво вино“ – Веселин Маринов

Старт!

Така! От днес съм отпуска. Близо един месец ще правя онези неща, които желаех, бях запланувала, но все не намирах време за тях. Ще пиша, ще уча, ще направя няколко клипа. Хехе Няма да се снимам аз. Ще добавя превод на две песни, а единият е на моя любима, българска песен, която няма хубав клип.

Сетих се, че преди месец Дени4еро зададе въпрос ”Какви са вашите бъдещи творчески планове”. Отидох да видя какво съм писала тогава. Оказа се същото. Така че, започвам.

Първо ще пиша за детските си спомени, за семейството ми, за рода. За това ме провокира Светлина, с публикацията си “Женска есен”. Вероятно ще стане дълго и се чудя, дали да го помествам на части, или да го сложа в отделна страница, където да добавям написаното. Ще мисля.

А някой забеляза ли краткото “ще уча”, написано ей там, по-горе? Да правилно е написано. Ще уча, по точно, ще се подготвям за кандидат-студентски изпит. Миналата година не ми достигнаха 0.19, за да влезна. Но тази година нищо няма да ме спре.

И други неща съм намислила за тази година, интересни и мечтани. Даже си ги записах, под №, 1, 2, и т.н. Ще отмятам онези, които станат. Да видим колко от тях, ще станат. Надявам се всички. Все пак що чудесни късмети ми се паднаха по празниците – парата на Бъдни вечер, “ще ти се случи това, което най-силно желаеш”, “нови приятели, истински”. Искам , много искам да се сбъднат, да се случат, да ги случа, всички тях. Ще бъде!

Завършвам с изречение написано от Astilar. Много ми хареса.

“Уважаемо лето двеиляди и девето, ако беше разбрало по-раничко, какви съм ти ги намислила, можеше и да решиш да избягаш. Сега връщане назад няма!”

Е! На работа! Запретам ръкави! Старт!

„I Want To Break Free“ – Queen

Равносметка на една щастлива година

Опитвах се тези дни да направя равносметка на всичко, което ми се случи през тази година, но мислите ми се разбягваха хаотично при опита ми да ги подредя. Сигурна съм само в едно. 2008 година беше най-прекрасната цяла година от моя живот! Просто, защото нямаше лоши моменти през нея. Трудни – да, но лоши – определено не. Мисля, че за първи път в живота ми, една цяла година е белязана само от щастливи мигове, дни, месеци.

Чудех се, защо ми е малко тъжно и тревожно тези дни. И мисля, че осъзнах защо. Страхувам се какво ще ми донесе другата година. Може би, за равновесие, хубавите мигове ще са по-малко. Vilford, малко е пресъхнало изворчето на оптимизъм, дето бълбука в кухнята ми. Обаче смятам, да се погрижа отново да потече – буйно и щедро.

Може би така трябва. Да се спра, да изживея с картини и чувства прекрасните моменти от тази година. Да си ги припомня, да ме стоплят, че ми е студено. Може и да поплача. Прочиства душата и мислите. Олеква ти на сърцето. Сякаш със сълзите измиваш тъгата и леките разочарования, че не си получил всичко, което си искал. И събираш сили да вдигнеш глава, и да погледнеш напред.

Даааа! Напред и нагоре! Често го казвам. Както и “Винаги може още”. Винаги!

Този девиз ме кара да се усмихвам и ми припомня, че вярата ми, е в мен. Само понякога се крие. Ей така, за да ме накара да се приземя, да помисля, да сложа ред в приоритетите и мечтите си. А после, заредена отново със сила и оптимизъм, ще се устремя пак напред и нагоре!

Вярвам, че ме чакат още щастливи мигове! Може би още, цяла една година щастие и късмет?! А ако не се случи, вярвам, че ще се справя с всичко, което ми поднесе съдбата, живота. Само от мен зависи да бъда щастлива. И ще бъда!!!

Весело посрещане на Новата 2009 година!

На всички желая от сърце здраве, дълъг живот, щастие и късмет!
Много усмивки и мечти да съпътстват дните ви!
Любовта да бъде винаги с вас!
Винаги устремени напред и нагоре!

„Happy New Year“ – ABBA

Над смълчаните полета

За всички, които обичат снега и го чакат с нетърпение. За всички, които обичат веселите, зимни, детски песни. За празнично настроение и усмивки.

Любимата ми зимна песничка.

Кликнете върху снимката.

„Зимна песничка“

Над смълчаните полета
пеят медени звънчета.
Писана шейна премина
бялата пъртина.

Бягат кончета игриви,
мятат заснежени гриви.
Път из преспите се вие
в селото се крие.

Къщички в снега се гушат,
а коминчетата пушат.
Сякаш баби са запрели
пухкави къдели.