Полетяли чувства

“Обичам те” изписват пръстите ми  -
да ти го кажа не мога.
“Обичам те” прошепвам,
но шепотът не достига до теб.
“Обичам те” крещи сърцето ми,
а ти не можеш да го чуеш.
Ела тогава и виж, че те обичам!

Риа, 10.2009

„Обичам те“ – Силвия Кацарова

Тишина

Мълчание. Очакване.
Тежест, там вътре, някъде.
Защо ли?!
Едва ли е, защото тишината
обвила е света ти като пелена.
Уж се случва рядко, и я търсиш.
А днес ти носи самота.
Самота?!
Нима не казваш често,
че сама си, но не самотна.
Каква е тази самота сега?!
Ясно! Хленчиш и подсмърчаш.
Искаш още! Все не ти достига!
Когато нямаше го огънят
на търсенето и очакване,
нима щастлива беше ти?
Та мрънкаш днес,
че малко е това, което имаш.
Май се нуждаеш от шамар.
Но си сама и няма кой,
да ти го даде.
Сама не можеш ли? Опитай.
Неее
Такъв шамар предпочитам,
приятел верен да ми го даде.
(Риа, 21.07.09)

„Колко ми липстваш“ – Каризма

Ти сън ли си, или те има

Тя: Днес искам за ме заведеш на разходка в Лондон. Отивам да си обуя маратонките.
Добро утро!
Той: Добро утро! С удоволствие ще ти покажа Лондон. Готова ли си. Ще трябва да избереш – шопинг тур, разходка по Темза с корабче или пикник.
Тя: Разходка по Темза, разбира се, която може да завърши с пикник.
Той: Добър избор. Целта ни е Гринуич. Макар, че е популярен преди всичко с меридиана, който незнайно защо всички искат да видят (не, че има какво да се види), ние отиваме на друго място. Посоката е покрай Tower Bridge и на запад.
Тя: А може ли да слезем от корабчето и да минем по Tower Bridge пеша?
Ще ми кажеш ли кое е мястото, на което ще ме заведеш или е изненада?
Той: 200 ft,около 60м… колко му е.
Той: Пристигнахме…
http://www.explore-kew-gardens.net/
Enjoy!

Тя: Нямам думи!!!
Цял ден няма да ми стигне за да разгледам всичко.
Той: Разглеждай спокойно, не бързаме за никъде. Предстои вечеря. На много специално място. Преди това, трябва да си избереш рокля.
Тя: Класическа, черна, дълга, с тънки презрамки. И бял ефирен шал през раменете.
Колко ли дни ще ми отнеме да разгледам всичко? А вече искам да се върна и да видя отново пагодата, езерото с водните лилии….
Скална градина, ледена къща …. интересно! Отиваме ли?
Той: Има време за всичко, разгледай. После ще си отдъхнем на брега на Темза. Малко време за тоалет и в осем те отвличам за романтична вечеря, на много специално място. Имаш едни перли от мен, като допълнение към роклята.
Тя: На това място осъзнаваш, че човекът и природата могат да се съчетаят в хармония.
Виждаш въображението, интелекта и труда на човека, слели се с красотата, простотата и изяществото на природата.
Ако живеех наблизо, там бих ходила често, за да намеря покой, да пречистя сърцето и душата си, да се заредя с енергия.
Благодаря ти, че ми показа Кю гардънс!
Една много специална песен, за един специален мъж!
П.П. В осем ще те очаквам.

„My Way“ – Robbie Williams

Материал по тема на редактора

“Меня сегодня Муза посетила –
Посетила, так, немного посидела и ушла!”

Заспивам, мечтаейки да ме прегърнеш, да ме целунеш, да ми говориш, гледайки ме с любов в очите…
Събуждам се , уютно настанена в прегръдката ти, и си мисля че сънувам. Сънувам, че си ме прегърнал здраво, и ме гледаш. Усмихната се наслаждавам на усещането – “За първи път се събуждам до него, прекрасно е.”
- Добро утро, скъпа – чувам леко дрезгавия му глас.
Сепвам се. Не сънувам, истина е. Лежа в обятията му, притисната до гърдите му, чувам ударите на сърцето му. Повдигам бавно очи и срещам погледа му. Сърцето ми започва да препуска лудо. И единственото, което ми идва наум е: “Истина е, истина е. Не сънувам.” С блеснал поглед и озарено от щастие лице произнасям: “Добро утро и на теб.”
Гледаме се в очите, притихнали мълчаливо. А всъщност си говорим. “Намерих те! Има те!” “Така ли!? Не вярваше ли?!” “Съмнявах се. Не мислех, че ми е отредено да те срещна, да те имам.” “Пак съмнения. А не трябва. Тук съм и смятам да остана за дълго. И винаги ще те събуждам така, скъпа.”
Тихо запява нашата песен. Аз избухвам в смях, той ме обгръща силно с ръцете си, и се надвесва над мен. Застиваме, с вперени един в друг очи. В следващия миг започваме да се целуваме диво, шеметно, настървено, като умиращи от глад. Ръцете ни не спират да се докосват, устните ни търсят всяко място по лицето, по тялото ни. Сякаш там ще намерят нещо безценно, нещо мечтано. Двама души, забравили за всичко друго, устремени към копнежа да се слеят. Вече сме едно цяло, без начало и без край. Сляти, вплетени, обвързани от здравата нишка на безумната любов, която идва веднъж в живота. Идва, за да ти докаже, че може да има единение на душа и тяло. Че може да почувстваш другия като част от себе си. Че може да се почувстваш съвършена…
Събуждам се. Но не съм сигурна. Тъмно е, и осъзнавам, че съм в моята спалня, сама. Усещането за него ме е обзело изцяло. Тялото ми още тръпне, и душата ми не иска да се събуди. Миг ли продължи или вечност? Не искам да свършва! Не искам да си отива! Не искам да се събуждам!

Коледния сън на как` Сийка (ІV част)

към ІІІ част

“Честита Коледа.” – в ушите ú отекна рева на три гласа, до болка познати. Погледна през рамо и… зяпна.

Коледният сън на как` Сийка (ІІІ част)

към ІІ част

Лимузината плавно и безшумно се движеше, а Как` Сийка имаше усещането, че е попаднала в приказка без край.

Коледният сън на как` Сийка (ІІ част)

към І част

Сепна я един мощен и познат глас, и Сийка се събуди.

Коледният сън на как` Сийка (І част)

Разказ с продължение

Автори: Kalistrofalax и Mari-ana

Този път синоптиците познаха. Навън се сипеше едър, пухкав сняг. Точно като в приказка. Сипеше и се трупаше, а децата със смях се пързаляха, въргаляха и замеряха с него, по него и в него. Идилия. Коледа. Семейно огнище…