1. Имах страхотни лекции, които започнаха с първите дни на новата година. Научих много, беше интересно, забавно и изпълнено с прекрасни емоции. Имам 4 трудни и два по-лесни изпита, 4 реферата и две изследвания, обаче съм вдъхновена и изпълнена с ентусиазъм. Докато се подготвям се надявам да намина и най-сетне да споделя с вас от наученото.

2. Продължавам да танцувам с ентусиазъм, но имах малък проблем. Разтегнах сухожилие или незнамсикаквоси, но ме болеше коляното. Моичките в работата ме изплашиха с разни диагнози и аз хукнах към докторката ми. Докато и разправям какво ми е след всяко второ изречение повтарям  – „И ми дай спешно и ефикасно лечение, защото трябва да танцувам.“ Тя милата първо ме гледаше любопитно, после учудено, а накрая избухна в смях. „Споко Марианче, ще танцуваш още днес.“ И верно играя, даже си научих пропуснатото хоро заради лекциите.

3. Празници, празници, празници – нямат край и през януари, което ме усмихва в тези мразовити дни. Рождени дни на приятели, именни дни и поводи за празнуване. Днес също ще празнувам, на няколко места, по един и същи повод и се очертава шеметен ден. Е, не толкова шеметен като миналогодишния, но почти. 
В този ден, празничен за мен, искам да ви благодаря приятели, че ви имам и изпълвате дните ми с радост и усмивки. Благодаря ви! Обичам ви!

И малко щури ритми за настроение.

„Temptation“ – Arash feat. Rebecca

В тази празнична вечер съм тук, за да ви пожелая Новата 2011 година да ви донесе преди всичко здраве, здраве и пак здраве! Защото ако сме живи и здрави всичко можем да постигнем!
Искам да ви пожелая и много късмет, сила за да побеждавате, с устрем  да следвате мечтите си, обич да ви обгръща!
Нека всеки ден на идващата Нова година ви донесе мир и хармония! Нека сърцето ви води по вашия път!

Да е мирна и честита Новата 2011 година!

И както повелява българската традиция да я посрещнем с Дунавско хоро.

Нека с усмивка отиваме на лекции, с любознателност слушаме всеки преподавател и с търпение търсим полезното във всеки предмет (дори и в еволюционна психология уффффффф)! 

Нека с ведрост се явяваме на всеки изпит и със смях да ги вземаме! 

Нека вярата в нас и мечтите ни никога не ни напуска!

Весел празник, колеги!

„It`s My Life“ –  Bon Jovi

Дачи,  благодаря ти, че преди две години ме вдъхнови и подтикна  да пиша и публикувам! Топла и силна прегръдка от мен!

Благодаря ви приятели, че надничате да видите дали лентяйката Мари е написала най-сетне нещо. Благодаря и за конското, което се редувате да ми изнасяте след като се уверите, че не съм писала.

Благодаря ти мой мили блог, че като фар ми показваш къде е брега, че ми припомняш щастливи мигове и най-вече, че не се сърдиш за нехайството ми към теб. Предполагам, че не се сърдиш, защото знаеш – в някой слънчев ден, когато му дойде времето, ще се върна.

За всички вас, с обич и благодарност,  е моята любима песен на Хулио Иглесиас.

„La Gota Fria“ – Хулио Иглесиас

П.П.Осъзнавам – съзнателно усвоявам, разбирам.

Filed under: Въпроси и истини, Психология Tagged: моята истина, уроци ]]> http://dimitrovamariana.wordpress.com/2010/09/04/the-road-to-truth/feed/ 4 Mari-ana http://dimitrovamariana.wordpress.com/2010/08/28/hello-world-2/ http://dimitrovamariana.wordpress.com/2010/08/28/hello-world-2/#comments Sat, 28 Aug 2010 12:57:09 +0000 Mari-ana http://dimitrovamariana.wordpress.com/?p=2019 ]]> Да навършиш 18 години.  Какво означава това? Денят, в който ставаш пълнолетен; празник за преминаването от дете към възрастен; поредният рожден ден в живота ти; денят, в който можеш да си поръчаш свободно алкохол в заведение  или мигът, когато осъзнаваш, че отговорността за теб вече си е твоя отговорност. Всъщност, аз си мисля тези неща и още други. А моят син Коста  мисли така: „Аз съм велик – всичко вече ми е разрешено, няма забрани. Hello World!“ 
Усмихнах се снизходително-сладко и този път премълчах доводите си „против“ – утре или вдругиден ще му ги кажа, но днес – НЕ. Защото днес той има рожден ден – навършва 18 години!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, КОСТА!!!

Бъди ни жив и здрав!

Зареден с енергия и ентусиазъм покорявай върховете, с усмивка  преодолявай трудностите, с кураж и дръзновение върви напред и нагоре и не спирай, докато не сбъднеш всичките си мечти! А когато те станат реалност остави огънят в сърцето ти и волният ти дух да намерят нови!

Пожелавам ти щастливи мигове, много обич и слънчеви усмивки да озаряват дните ти!

Обичам те!

Специален поздрав с една любима твоя песен сине, в този тъй важен ден за теб ден!

Автор на снимката: Константин Димитров

Пея си аз безгрижно-усмихната и летяща и само дъждовете ме карат да присвивам намръщено вежди (за малко). Може да си мислите, че съм изчезнала/потънала/паднала в някаква дупка/яма/състояние. Ами… Не, категорично „не“. Просто някак така се получава, че думите не искат да се изливат върху белия лист. Иначе преживяванията и емоциите ми са предимно положителни, а някои с отклонение към крайно положителни.  За да се поддържа хармонията, разбира се, има и мъъъничко отрицателни, но те бързо отминават – като летен дъжд. Мяркам се пътьом тук, защото имам конкретен повод, а и за да разкажа набързо какво ми се случва през последните два месеца.

Лято е, все още. И на някой може и да му е много горещо, но аз се чувствам чудесно.  Какво правя? Ами някой би казал – мотаеш се, друг – почива си, трети – мързелува, а четвърти… Четвърти би разбрал специалната ми душевна нагласа и би се усмихнал съучастнически. Та така. Лятото ми преминава с хорА, пътешествия, четене  и срещи с приятели. За хорАта какво да ви разкажа – по-добре вижте сами. Ето линк за клипа от надиграването в село Ягодово на 26-ти юни – „На Петровден с ХОРО.БГ“.

Хоро “Гъмзовяна” и Самоковска ръченица

А ако на някой му е интересно може да разгледа стотиците снимки и клипове и да се наслади на невероятния празник, който се състоя там. Може случайно да попадне и на отзивът за събитието написан от мен.
За срещите с приятелите мога само да кажа, че ми донесоха най-топлите и сърдечни емоции за това лято. Няма да ви изреждам имената приятели мои, само искам да ви благодаря. Благодаря ви, че ви има, че ви срещнах, че ме обичате. И аз ви обичам – много! Всяка среща с вас е празник за мен!
Сред хората, с които се видях това лято е и Янг Янг – китайка, талантлива художничка и бизнес-дама, моя роднина и обичана приятелка. Ще ви разкажа за нея – обещавам. И съвсем скоро ще споделя с вас една китайска кулинарна рецепта, която научих от нея.
За пътешествията се надявам да разкажа като приключат. Надявам се да подновя и статиите си по психология – от 29-ти август съм отново на очни занятия и ще ми се иска да споделям с вас наученото, откритото и интересното от лекциите.

Четенето… Ето повода да напиша този пост. Доста от приятелите ми в блог-пространството вече се включиха в инициативата подета от блога на издателство “ЛИК” – “Имаш ли блог?”. И аз искам, но точно сега не мога да спазя изискването им за рецензия до един месец след получаване на книгата, затова ще се включа есента. Сега обаче, ще се включи свекърва ми. От издателството се съгласиха и тя вече очаква книгата “Консумативното общество”, а мнението и ще публикувам в тук.
Тази инициативата е чудесна за всеки, който обича да чете и има блог. Нужно е само след като прочетете избраната от вас книга да напишете мнението си за нея в своя блог. Разбира се, за да се включите първо трябва да им пишете на имейла. Аз оставам с надеждата книгата, която си избрах, да не се изчерпа до есента.

Толкова от мен за сега. Пак заминавам на пътешествие и ви оставям за настроение една песен. С нея ме поздрави на именния ми ден приятелката ми Весето от далечния Бургас, с която не можах да се видя това лято, за огромно мое съжаление. Но другото – със сигурност, Весе!

До нови срещи, приятели!

„Мариана“ -  Gibson Brothers

И така любители, фенове, почитатели и маниаци на шоколада… Честит Празник! Поздравявам ви с една песен и ви желая топъл, шоколадово сладък и усмихнат ден от мен!

„Choco Loco“

П.П. А тук  може да намерите още една песен  за любимият ни десерт.

П.П. А седмицата още не е свършила.

„Bubamara“

Всичко започна с една идея за лятна почивка-екскурзия. Митко предложи да се разходим до Косово и от там до Черна гора – имали хубави места с интересни забележителности и курорти. Чудесна идея! Но… ни трябват задгранични паспорти, от тези новите с биометричните данни – демек пръстови отпечатъци (за сега – после ще искат и ДНК, препоръки, епикризи, анамнези, състав на майчиното мляко и пр.).  Колежката от един месец ходи по мъките, за да си го изкара, затова подробно я разпитах и… зяпнах.
Та значи… Ходи тя в нашата паспортна служба (1-во РПУ ул.” Шипченски проход” № 67) вече от месец и опашките не стихват. Днес ми каза, че дават номера, в момента към 7000, а приемат документите на 3500, като на ден обработват по 50-60. Сами смятайте кога ще ми дойде редът, а и за да не го изгубя се налага поне веднъж седмично да посещавам въпросното ведомство, за да видя дали случайно не са се доближили до моя заветен номер. За сведение – колежката измислила начин да си извади паспорта от друго РПУ и се оказало, че там има опашка от точно 5 човека и направила това, защото знаела, че само в нашата паспортна служба е такова положението (и в някои от провинцията), но не и в останалите.
До тук добре – имам точни и актуални сведения.   Изобщо не съм  учудена от ситуацията с пастортите - нали живея в България. Добре поне, че някой се е сетил в хаоса на въпросната служба да създаде някакъв ред  – примирих се, ще се чака. Семейното проблемче започна, когато реших да се запишем. Но от нас до там няма удобен транспорт, а и работното ми време съвпада с тяхното, затова се обаждам на благоверния и обяснявам накратко за какво става дума – да отскочи да ни запише. Не става – да не разказвам случката – отказано ми беше категорично.
Обаждам се на лично заинтересованият ми син да отскочи той и след дълги обяснения какво, как, защо, къде, той дава слушалката на баща си и скандала се заформи. Затворих телефона, изпуших цигара и се успокоих – майната му, ще измисля нещо.
Мислите, че скучната семейно-битова историйка е свършила. Да, ама не. След около 3 часа Митко се обажда бесен и започва да ми разказва в речетатив защо няма да си извадим бързо паспорти. Онемях! Ама аз това му го разказах преди часове – той изобщо слушал ли е?! Мълчах и след като свърши само попитах – Ти все пак записа ли ни? С облекчение чух „Да”.
Разговора свърши, а аз продължавих да търся отговори, за пореден път в дългия ми семеен живот, на банални и до болка познати въпроси  – Мъжете изобщо слушат ли ни?! А това, което казваме буквално ли го приемат или търсят скрит смисъл?! И ако случайно са чули всичко и го приемат буквално разбират ли го?! Все въпроси, които почти всяка съпруга си е задавала. Да, ама знам, че те също си задават тези въпроси за нас. Всъщност, защо не се слушаме като говорим? Защо не общуваме ефективно и приятно?
Следвайки хода на мислите си си спомних асистентката ни по социална психология и тестовете, които правихме с нея. Един от тях беше за т.н. асертивно поведение. След теста се оказа, че повечето имаме точно такова поведение, обаче… Колкото повече обясняваше нагледно и с картинки, толкова повече ми ставаше ясно, че говори за начин на общуване, който сама бях открила за себе си като изключително успешен. Както често се случва, от началото на следването ми по научна психология, подреждаха, обясняваха, етикираха и категоризираха неща, които бях открила, докато изучавах житейската психология.
И наистина – години наред, с мои техники и упражнения, се научих да контактувам асертивно, както го етикира ас. Ванчева. Но как така колеги, които лично знаех, че не водят разговори по този начин, също показваха на теста асертивно поведение? Простичко е. Те, аз, вие знаем, че така се води разговор, продуктивен и приятен разговор, но най-често не го правим защото е трудно, защото оставяме емоциите и личните ни предпочитания да ни водят, защото никой не ни учи на това. А трябва! Задължително е, за да се разбираме, да избягваме конфликтни ситуации, за да ни е приятно, за да общуваме пълноценно и ползотворно…

Увлякох се и поста стана дълъг, затова ще продължа следващия път с описание и характеристики на асертивното поведение и примери за него, Аз и Ти посланията и асертивен тренинг. Надявам се да ви е интересно и полезно.