Четвъртък, 2008, Ноември 13

Как една страхотна жена ми вдъхна вяра

Чета си аз приказки, за спомена, за детската мечта, за щастието, за надеждата… и си говоря с една страхотна жена. Питам я: „А приказка за вярата, защо не напишеш? Вярата ни е нужна почти колкото и надеждата.“ А тя отговаря през смях: „Хехе, те неслучайно са сестри – Вяра, Надежда и Любов. Ще си помисля.“ Не мисли дълго. Снощи я написа и веднага ни я даде да я прочетем.
Четях, и ред след ред, усмивката ми ставаше по-широка, на душата ми ставаше по-спокойно, а поувяхналата ми малко Вяра, разцъфтяваше.
Такава си е тя. Познавам я от почти месец, а не е спряла да ме изненадва, да ме кара да се усмихвам, да се смея, да плача, или пък, ей така, с шегите и закачките си, да ме хвърля в дълбок размисъл – за мен самата, за живота, за принцесите и цариците, или за мечтите. Да не забравя! С всичко това, тя все ме праща на път – към себе си. Не е лесен този път, и не е къс, и не е прав, а криволичи. И понякога, вървейки, губя частички от Вярата си. А тя, тази страхотна жена, някак знае, какво да ми каже, какво да ми даде да прочета, знае точните думи, с които да ме върне в пътя или да го направи по-лек.
И снощи го направи, за пореден път.
И днес го направи, пак. Като ме подтикна да си направя блог.
Благодаря ти Дачи!!!

Публикувано от Mari-ana в 13.20

12 коментара:

Dachy каза…

Благодаря за доверието и хубавите думи

На добър път!

13 Ноември, 2008, 14:23

vitanova каза…

А аз ти благодаря, че си направи блог Ще видиш колко е хубаво да се доверяваш на буквите, а и по цяла нощ разни терасини да ти надничат

13 Ноември, 2008, 14:27

Mari-ana каза…

Само това и чакам. Да ми дойдете на гости.

13 Ноември, 2008, 14:32

Dachy каза…

хехе, тук стана говорилница вече

13 Ноември, 2008, 16:38

Nick Angelow каза…

Я накарайте LeeAnn да разкаже как тя самата прописа в блог

13 Ноември, 2008, 21:04

вили каза…

Честито, Мариана!!! Да пишеш, да се забавляваш и да си винаги така широко усмихната!!!

13 Ноември, 2008, 22:58

Mari-ana каза…

Благодаря ви, на всички! За поздравленията и топлото посрещане!
Дачи, ама аз точно това искам – да е говорилница. Я каква хубава думичка! Дали да не си направя тема с това име?

13 Ноември, 2008, 23:12

Dachy каза…

да, „говорилница“ ми харесва и на мен. Подарявам ти я

За началото на блога съм писала и преди /http://www.leeneeann.info/blog/?p=115 /, но по-интересната история, която само Ники може да разкаже, е какво му е коствало да ме убеди да започна да пиша.

И след това да разкаже колко хиляди пъти ми повтори да издам „Пухкава приказка“…

та… Ники е човекът със заслугите и интересните истории, не аз.

13 Ноември, 2008, 23:53

Mari-ana каза…

Дачи, ама той досега не го ли е разказвал?! Значи е време да го опише. Той всъщност писал си е публикации в сайта ви. Ако не е, значи е време да го направи.
Багодаря за думичката, ще я използвам със сигурност.:)

14 Ноември, 2008, 00:43

rlv2002 каза…

Ихааа, надник Сега съм много рошава и малко изцапана, щото разпалвам камината на терасата, обаче ми се струва, че няма да имаш нищо против, ако в този вид те прегърна за добре дошла

14 Ноември, 2008, 00:53

deni4ero каза…

eхееейййй, ей, ти, здравей, здравей Много се радвам, че намирам още едно място за бърборене Ще видиш колко е обсебващо и умопомрачително красиво ) (като мене )
ЖИва и здрава и много щастлива И тук!

14 Ноември, 2008, 15:49

Mari-ana каза…

Благодаря ви момичета!!!
Всякак може да ме прегърнеш astilar – умирам за прегръдки, усмивки и целувки.
Deni4ero, тук, и при теб, и при другите бърборенето се превръща от недостатък, в чудесно качество. Най-сетне сред себеподобни.

14 Ноември, 2008, 16:09