Dimitrovamariana's Blog

ОГЪН И ЛЕД

За приятелството… или защо обичам white snake

Posted by Mari-ana на декември 4, 2008

Когато я срещнах за първи път тя беше с никнейм white snake. В чата бяхме три жени и един мъж, и се забавлявахме с шеги и закачки. Помня усещането, че двете с нея водим диалог с реплики, сякаш от написан сценарий. Аз започвах изречение, тя го довършваше. Тя изписваше нещо, аз го дописвах. Сякаш се познавахме отдавна и подобни разговори бяха ежедневие в общуването ни.

Дните минаваха неусетно, опознавахме се. В началото, всеки път, когато установявахме, че имаме еднакви вкусове и интереси; близък начин на мислене и поведение, се изненадвахме. После само се усмихвахме, радостни от случайната ни среща, щастливи, че сме се намерили. Докато един ден не написах: “Сякаш сме сестри”, а тя отговори – “Да, духовни”…

И днес, 9 месеца по-късно продължаваме да мислим така. Дели ни голямо разстояние в километри, но ние всеки ден го топим с разговорите ни по скайп и срещите ни във виртуалното пространство. И не пропускаме удобен случай да се видим.

Първата ни среща беше в Пловдив – тогава обстоятелствата се стекоха така. Но сега, след поредната ни среща в този град, май ще го превърнем в традиция. И двете обичаме Пловдив, познаваме го и е почти по средата на разстоянието между нас.

Петък, следобяд, след двучасово пътуване, откривам хотела и летя към стаята. Чукам на вратата, тя ми отваря и… усмивки, прегръдки, целувки. А после весело бърборене, или сериозни разговори; закачки, или откровения; и много, много смях. И така часове наред.😀

И всичко това гарнирано с бутилка Шардоне и десерти от любимата ни сладкарница.😆 Щях да забравя. И много снимки. Повечето, разбира се, направени от нея. Защото моята приятелка е талантлив любител-фотограф. Редовно ú чета “лекции”, че не го показва, не се изявява. А тя скромно отбелязва с усмивка: “Някога и това ще стане.”

Ще чакам мила, скоро да видя блога ти, в списъка “чета тях” на началната ми страница. За сега ще сложа в публикацията, някоя и друга снимка от срещата ни.😉

24 часа минаха като миг и преди да се усетим трябваше да се разделим. За малко, защото вечерта отново бяхме заедно, през екрана на компютъра, и за дълго – до следващата прегръдка.

Има една песен на Стефан Вълдобрев, от преди 16-17 години. В припева ú се пее “ооообичам те, обичам те мила…”. Сетих те ли се коя е? Ето я тук. Намерих я преди първата ни среща с милото, както на галено я наричам, и се смяхме заедно, докато я слушахме. Оттогава всеки път, когато ни предстои да се срещнем, се сещам за песента с усмивка. И докато си припявам рефрена, бързам нетърпелива, с копнеж, да я прегърна силно, силно. И да ú кажа, гледайки я в очите – “Обичам ти мила”.

Не е нужно да обяснявам защо обичам white snake, жената с този никнейм. Аз просто я обичам – тя е моята приятелка, моята сестра по дух.

А това е една от любимите ú песни.

KISS – Forever

14 Отговора to “За приятелството… или защо обичам white snake”

  1. deni4ero said

    🙂 чудно! И не си сложила онази снимка с очилата – тц, тц, тц, тц …

  2. Mari-ana said

    Ето, сложих я. Но онази другата, не съм.😉

  3. deni4ero said

    супер🙂 а кърканделската? Що я няма?

  4. вили said

    Хубави, усмихнати, доволни! Какво повече му трябва на една жена? 😉
    А коя е любимата сладкарничка?🙂

  5. Mari-ana said

    „Butterfly“ е сладкарницата Вили.😀 Там винаги има изкусителни неща за един купон. Но за жалост вече не правят любимия ми десерт – шоколадов мус.🙂

  6. deni4ero said

    и аз все тва си поръчвах, като ходех там🙂

  7. kalistrofalax said

    В Сиракуза живели двама приятели — Дамон и Финтий. Дамон го арестували за дългове и наказали със смърт.
    — Позволете ми да се отделя до довечера, за да устроя свои домашни дела, — помолил се Дамон на управителя на града Дионисий, — а вместо мене ще остане Финтий.
    Дионисий се разсмял над такава наивна уловка, но се съгласил.
    Дошла вечерта, Финтий вече го водили на за изпълнение смъртната присъда. Но тук, провирайки се през тълпата, се появил Дамон:
    — Аз съм тук, прости, че се забавих.
    Дионисий, виждайки това, възкликнал:
    — Ти си опростен! А на мен, моля, да ми позволиш да бъда ваш приятел!

    ……………………………………………………………………………
    Kaзват,че хората са ангели с едно крило,за да полетят е нужно просто да се прегърнат..:)))

    БЛАГОДАРЯ ТИ!

  8. Mari-ana said

    Разплака ме! Трогна ме!
    Най-сетне намерих с кого да се прегърна, за да полетя!
    БЛАГОДАРЯ ТИ!

  9. kalina said

    пожелавам на всеки поне по един такъв приятел.

  10. вили said

    Аз съм ходила, но не съм си го поръчвала. Явно за да не го опитам😦 Но пък съм хапвала други изкусителни лакомства 😉

  11. ivelin said

    dosta silna strast.

  12. Mari-ana said

    😆 Страст?! Това ли разбра от думите ми, Ivelin?😀 Разсмя ме! Благодаря ти.🙂

  13. vilford said

    Ехей, в Пловдив било голям купон! Радвам се, Марианче, че си намерила приятелка, с която общуваш толкова лесно и с удоволствие. И започвам да се срамувам от неприязненото си отношение към интернет познанствата от преди половин година.😉

  14. Mari-ana said

    До преди година Vilford, гледах скептично и подозрително на интернет запознанствата. Мисля, че просто не съм попадала на подходящите хора. Но късметът и случайността ме срещнаха с нея, с вас, и с други… Щастлива съм от възможността да се запозная, за опозная и да се видя с интересни личности, които иначе не бих срещнала.🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: