Dimitrovamariana's Blog

ОГЪН И ЛЕД

Нощен поглед към града

Posted by Mari-ana на юни 21, 2009

Нощта се спускаше над големия град. От апартамента се разнасяше нормалния неделен шум, а тя излезе на терасата. Запали цигари, отпи от виното и се загледа към притихващия град отвисоко.
От малка се боеше от височини. 20 години не можа да преодолее чувствата си, когато излезеше на балкона. Но не и когато цареше мрак. Едва наскоро приятелка ú даде обяснение защо нощем не изпитваше страх да стои на височина 12 етажа. Оттогава се научи да изпитва удоволствие да съзерцава градът от високо, стига да е тъмно.🙂
Колите, които профучаваха по оживения булевард долу не я дразнеха. Тя беше градско момиче. Обичаше забързаните хора, шумът и пъстротата на ежедневието. Любуваше се на красивите сгради, усмихваше се на подредените и поддържани градинки и паркове. Обожаваше фонтаните, които работеха в топлите дни; децата, които си играеха на детските площадки, или в дворовете на училищата; уханието на липите и изяществото на брезите.
Всичко това винаги е било част от живота ú и тя виждаше красотата му.  И се дразнеше, когато говореха само лоши неща за града. Не виждаха ли красивото в него? Слепи ли бяха? Или просто недоволни от всичко  плюеха и върху него? Града, в който сами бяха избрали да живеят. Да живеят, но не и да допринасят за красотата му. Като се започне от това, че най-често именно тези хора явно незнаейки къде да си изхвърлят боклуците, го правеха навсякъде, и след това псуваха мръсотията около тях; искаха всеки да се вози в собствена кола, а роптаеха срещу задръстванията. И се стигне до това, че с навъсените си лица и вечната си критика слагаха грозни петна върху него. Искат това, не искат онова – вечно недоволни, прекарват живота си пропускайки да видят красотата и на града, и на света, и на другите около тях. Съжаляваше ги. И ги подминаваше търсейки съмишленици. И винаги, когато ги намереше с удоволствие споделяше обичта си към мястото, където живееха.
Преди време откри фотограф, в чиито снимки тя видя собствените си чувства към родния град. Празник за сетивата ú беше да види запечатани моменти, места, гледки – да види уловената красота. Отдавна не беше ходила в сайта му, за да ги разглежда. Може би защото в последно време все по често се вглеждаше във всичко около себе си и си имаше вече свои “снимки”, в ума си.
Най-много „снимки“ имаше от квартала, в който живееше. Наскоро сподели със сина си, че всъщност те живеят в парк. Около тях навсякъде имаше големи и малки дървета, храсти. Тревата обхващаше всяко пространство извън улиците. Хората живеещи в блоковете, си правеха малки градинки около тях. А в последните години общината (най-сетне), се грижеше за поддържането на детските съоръжения и пейките. Даже с изненада открих нова детска площадка с дървена дъщичка и невероятно уютен кът. Надвечер всички тези малки природни оазиси се изпълваха от хора дошли да им се порадват и да се разходят. Понякога и тя се присъединяваше към тях. Трябваше да го прави по-често…
Загаси цигарата и допи виното. Хвърли още един поглед на светлините ширнали се пред нея и прошепна “Лека нощ, София”.

Нощна София

Снимката е взета от ТУК.

4 Отговора to “Нощен поглед към града”

  1. vilford said

    Снимката наистина е прекрасна!

    А ще споделиш ли обяснението за нощта и страхът от височини? Любопитно ми е.🙂

  2. Mari-ana said

    Дачи писа за това и обясни в една публикация. Ето линк.
    http://www.leeneeann.info/blog/?p=1415
    В най-общи линия обяснението е, че денем окото вижда ориентирите (съседни сгради, облаците, които ти се струват по-близко, улицата, която ти се струва далече). И се появява усещането, че съседния блог се люлее, че облаците идват към теб, а земята те притегля – получаваш световъртеж от преценката на мозъка, че си на високо. Задейства се страхът. През ноща ориентирите не се виждат ясно или изобщо не се виждат. Още преди време бях забелязала, че ако имам работа на терасата предпочитам да я върша нощем (като простирането например😉 ).
    Странното е, че и преди излизах за по цигара навън, когато е тъмно. Но не си задавах въпроса защо тогава не изпитвам страх. Наслаждавах се на факта, че можех да стоя на нея и да не се страхувам. Сега знам и ми е много приятно да излизам на терасата, стига да е тъмно.😀

  3. вили said

    Лека нощ, Мари! 😉

  4. Mari-ana said

    Лека нощ, Вили!🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: