Dimitrovamariana's Blog

ОГЪН И ЛЕД

За традициите и бунтовниците

Posted by Mari-ana на август 20, 2009

Обещанието си е обещание. Спазвам го и ви представям разказа за името ми.

Трябвало е да се родя момче. 🙂 Е, на това поне се надявали повечето от семейството ми. Традиции – семейни, родови, патриархални – са щели много по-лесно да се спазят от нетрадиционно и бунтовнически настроената ми майка, ако се бях родила момче. Но не би…
От 4 поколения в рода на баща ми има традиция – синът кръщава своя син на баща си. Може и да не е първородния, но традицията се спазвала. Баща ми не е първородния син за дядо Димитър, но му дали името на неговия дядо – Костадин. И се очаквало да продължи традицията, както си му е реда. Така когато мама била бременна с мен никой не се питал какъв е полът ми – всички очаквали момче. При това и името се знаело – Димитър. Е, сбъркали са. И едва когато съм се родила станало ясно кой и какво точно е искал, и защо.😉
Оказало се, че точно майка ми много е искала да съм момче. Не по причините поради, които аз исках същото,  но го е искала. И когато замръкнала на 25 януари 1963 година с мен на ръце се изправила пред една дилема – как хем да спази традициите, хем да не се казвам Елена.  Това е името на майката на баща ми (свекърва ú) и според въпросните традиции се очаквало да се казвам така. Да, ама мама не искала. Не знам какво се е случило през тази първа година от брака им, но баба Елена и майка, меко казано, не се харесали. Всъщност били във война, която поради голямото разстояние между тях все още била тиха война. Но мама осъзнавала, че ако не ме кръсти на нея войната ще стане открита и яростна. При това не само с баба ми.
Цялата тази история, която сега ви разказвам плавно и подред, аз съм събирала в продължение на десетилетия – късче по късче, от подхвърлени реплики на всеки от семейството, от отговори на директни въпроси, от поведението или отношението на замесените към случилото се. Повечето разказваха и споделяха моменти от нея със смях и закачки. Баба Елена не съм питала по причини, които съм описала по-долу.  Но според думите на баща ми тя отдавна е забравила тази история и чувства нещата по друг начин. Дали я оправдаваше или ми обясняваше по забавен начин – не знам. Той беше с талант на дипломат и сладкодумен. Най-вероятно я е оправдавал, за да не ме нарани. Но фактът си оставаше – бабата не ме обичаше и не го криеше.
Единствената, която и до днес не вижда забавната страна на историята е майка ми. Защо? Все още не смея да я попитам. Може би някога ще го сторя, а може би няма значение – това е минало и е такова каквото е. Та, да продължа.
Разбира се, мама искала да се казвам Мария – на собствената ú майка, която не веднъж и тук съм споменавала беше невероятна жена. Осъзнавала обаче, че ако го направи няма никакви доводи, за да защити избора си, освен желанието. Нарушаването на традициите щяло да бъде санкционирано подобаващо първо от баща ú – строг, консервативен и ужасно държащ на реда и правилата в семейството. Тя вече се била изправяла срещу него нарушавайки правилата и приставайки на баща ми. Историята за това ще разкажа друг път – и тя е забавна.😀 Та, тя си мислела, че не трябва да го прави пак – толкова скоро и толкова явно .
Пропуснах да спомена, че баща ми не е имал никакви претенции как ще се казвам. Единственото, на което държал е, ако съм момче да се казвам Димитър. Но като разбрал, че не е син интересувал се само от това да сме живи и здрави ние с мама. И черпил, и се черпил дни наред за новородената си дъщеря. 😀 Бил щастлив. А мама лежала и главата ú пушила вече от мислене. Решила да остави проблема за сутринта – утрото е по-мъдро от вечерта.
Събудила се на другия ден и била осенена от идея – напълно подходяща и отговаряща на традициите. Една такава давала възможност кумът да предложи списък с имена, от които тя да избере, по ред на номерата. Напълно я устройвало да спази точно тази традиция, която никой нямало да порицае. И била сигурна в две неща. Първо, че името Елена ще е на по-крайни места. Хи хи 😉 Тъщата на кума се казвала така и мама знаела със сигурност, че той не я, хъммм… харесва. 😀 И се надявала (около 70%), че производно или подобно на Мария ще бъде на доста по-предни места преди Елена. Изключително слаба била надеждата ú да види точно Мария. Но това било най-доброто решение – “И вълкът сит, и агнето цяло”. Извикала татко и му казала за идеята си. Той, разбира се, веднага се съгласил и на другия ден списъкът бил изпратен. Тръпнеща мама го взела и усмивка озарила лицето ú. Станало точно както предполагала (умница е тя, метнала съм се на нея 😀 ).
Имало 10 имена. Елена се мъдрело на 8-мо място и мама си отдъхнала – имала голям избор преди него. Първите две, по собствените ú думи, били “селски”.🙂 А тя искала красиво име. Но третото… Третото било Мариана. И на мига заявила, че ще се казвам така, защото “кумът е избрал това име“.  „И то няма нищо общо с името на баба ти – не си кръстена на нея. И не си МариЯна, а МариАна.“ Ето тези обяснение и „неоспорими“ доказателства за избора ú чувам вече 46 години. И не отстъпва, и не променя и дума в тях въпреки факта, че баба Мария ме смяташе за продължител на името ú. И ми изпращаше подарък на всеки 15 август. Последния беше месеци преди да почине. Накарала майка ми да ми купи блуза – тя вече се придвижваше трудно на 90 години. И тя я е купила, и ми я донесе. Въпреки всичките ú обяснения и оправдания, че нямам нищо общо с името Мария.
Винаги когато получавах подаръка си се трогвах, сърцето ми се стопляше и сълзи се появяваха в очите ми. Знаех, че баба ме обича, както обичаше и всичките си 9 внуци. Но този подарък ме караше да се чувствам специална за нея – аз не бях една от внучките ú, аз бях нейната Мария. В много отношения съм наследила доста от качествата ú. Други тя е създала в мен и имаше достатъчно време от живота си за да види, че съм възприела много, много. Гордееше се с мен и с това, което съм създала. А нейната оценка, чувствата и мислите ú, бяха от голямо значение за мен.

Баща ми харесал името веднага. В последствие измисли умалителни  имена и на двете със сестра ми. Моето беше Манка. Защо? Така и не успях да го попитам. А мама не знае точния отговор – казва, че просто го измислил веднъж и го харесал.
Дядо Атанас (бащата на майка ми) бил доволен, че е спазена традицията. И се радвал, че се казвам така. Дядо Димитър също нямал претенции към името и го харесал. Казал, че още има време да се появи продължител и на неговото име. Мама и татко искали две деца – ето ти втори шанс. Хи хи ;)  Ще се изненадате ли, че и там има  забавна история покрай “второто разочарование”?  :D  Не само, че има. Но  с тази история и до днес се шегуваме заедно със сестра ми. Ще я разкажа по-нататък, обещавам.
Разбира се, сестра ми се казва Елена – вече нямало мърдане и мама се примирила. И двете имена са красиви и ми харесват. Щях да се чувствам страхотно и, ако аз се казвах Елена. Но майка ми е имала други планове.😉

Остана баба Елена. Както вероятно се досещате тя не само не била очарована от избора, ами била вбесена. Виждала съм я вбесена – беше убийствена. Колкото и да не ми е приятно, по това приличам на нея. Мама и татко са от едно и също село. Тя го обикаляла и на всеки, който проявявал интерес разказвала доста злъчно, че никакви традиции не могат да прикрият явното нежелание да я зачетат. Намразила майка ми съвсем. Не криела чувствата си и ги прехвърлила и на мен. Нямам никакъв спомен да е проявила обич или загриженост към мен някога. Най-доброто, което съм видяла е интерес, при това рядко, и едва след като почина татко. Може да е чувствала угризения, може да е защото след като татко го нямаше те изведнъж се сближиха с мама и станаха едва ли не приятелки. Когато се разболя и се залежа не искаше да бъде при никое друго от 7-те си деца, а при мама. Това също е друга история – прекратяването на една война между снаха и свекърва, едва когато обичният и от двете си е отишъл завинаги. Тя не е забавна, но е поучителна.
В онази далечна година, когато съм се родила, баба Елена се заклела и повтаряла клетвата си пред всеки – “Няма да изрека името на това дете никога”. Нарушила клетвата си, разбира се. Но това ще е следващия ми разказ, че този стана много дълъг. Имам подозрения, че в онзи момент, когато се отказала от клетва си, е отправила някакви “пожелания” по мой адрес. И за това после.😀

Към ІІ част – За бунтовниците и умиротворителите

13 Отговора to “За традициите и бунтовниците”

  1. Жени said

    Пред толкова истински истории, мога само тихичко да се усмихна… може би мислейки малко и за драмите около моето име…

    PS Мари, много да внимаваш като майка на двама сина… бъдеща свекърва… ау…😉

  2. Mari-ana said

    Хей, разкажи. Обожавам подобни истории!😀
    О Жени, можеш да бъдеш сигурна, че много, много ще внимавам. Това, което разказах, а и други истории, оставиха дълбок отпечатък в мен. А аз имам най-страхотната, най-невероятната свекърва на света. Считам я за своя втора майка от доста години и не съм спирала да го повтарям. От сърце се надявам да бъда като нея!😀

  3. Жени said

    🙂 Ами познавам човек, който знае историята доста по-добре и сега дори ми хрумва нещо…
    Ще се разкаже някой път тази история, Мари, и не само- така или иначе обмислям няколко поста със „семейни хроники“😉

  4. Чудесна история!🙂

  5. Mari-ana said

    Това е любимата ми семейна история, Графе. И до днес тя, а и други ме карат да се усмихвам и да си спомням за мои близки, които вече ги няма сред нас. Но с тези разкази те и онези времена сякаш оживяват.🙂

  6. Така е, Mari-ana. А и на нас ни е приятно да четем такива истории, защото ни изваждат от всекидневието – в което винаги има известна доза студенина – и ни потапят в топла човешка атмосфера.

  7. Павка said

    Чета и се чудя, Мари, колко ли от нас са „минавали“ през такива истории? И уж повтарят, че най-важно е детето да е живо и здраво, но като се стигне до името, тогава…става интересна история.🙂

  8. Mari-ana said

    Напълно съм съгласна с Вас, Графе! Затова не пропускам отвреме навреме да си припомням тези истории или да чета подобни. А сега вече и аз започнах да ги пиша.🙂

    Странно е нали, Павка.🙂 Дори и ние със съпруга ми имаме една мъъъничка подобна история, докато бях бременна с първия ми син. И нея ще разкажа някой ден.😀

  9. вили said

    Страхотна история! Звучи като от сериал, но е истинска. Защо така се получава понякога да се настройват свекървите с/у снахите си преди да ги опознаят не ми е ясно. И аз нямам проблеми с моята, но колко приятелки имам, които от 1-я ден са били нежелани…

  10. Mari-ana said

    Благодаря ти, Вили.🙂
    Мисля, че зависи само от двете жени – снахата и свекървата – и желанието им да имат хубаво семейство. В името на него трябва да се загърбят личната неприязън и лоши чувства.

  11. […] Провокирана от разказите на Мари за имената, Жени ме помоли да напиша историята около нейното име… […]

  12. […] Да продължа с разказа за имената на децата и как изборът им влияе на отношенията в една семейство.[…]

  13. […] от разказите на Мари за имената, Жени ме помоли да напиша историята около нейното […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: