Dimitrovamariana's Blog

ОГЪН И ЛЕД

Защо психология?

Posted by Mari-ana на септември 20, 2009

Мина време и искам да споделя някои свои мисли относно тези първи дни в университета и знанията, които получих (макар и малко засега).
Когато ме питаха защо искам да уча казвах, че основния ми мотив е да получа реални научни знания и опит в тази професия, за да може да я практикувам (лично и професионално). Вероятно няма да се учудите, че почти всички, с които споделях, клатеха глава скептично и снизходително,  казвайки с категоричност, че няма да ги намеря там. Вярата ми обаче не ме напускаше. Затова отидох с огромен ентусиазъм и нетърпение. Спомням си как на 31 август след като се настаних и намерих нет и си побъбрих с приятели се появи това нетърпение вече да е утре и да съм в залата.😀
Дойде утрето. От разкази на други студенти (в по-големи курсове) узнах, че сме имали късмет първата лекция през първия ден да бъдем при интересен и много добър преподавател. Макар, че през целия ден говореше неща, дето почти всички си ги знаехме, пак беше интересно – освен, че диктуваше важните моменти от лекцията задаваше ни въпроси, дискутирахме, смяхме се. Накратко – харесахме доц. Мавродиев.🙂 И очаквахме на другия ден да стане по-интересно. Стана – е, не чак толкова (все пак си е „Увод в психологията“😉 ), но дотолкова, че ни вдъхнови. Още една дисциплина през този семестър я водеше той и още ни очакват през обучението ни.🙂
Следваше доц. Асенова и „Физиологична психология“.😀 На колегите им се запали главата от анатомията и физиологията на нервната система, а аз с всяка изречена дума осъзнавах (с удоволствие🙂 ), че си припомням неща учени (с досада, разбира се😛 ) преди 25 години.😀 И ми беше интересно, с много малки изключения.😉 А самата преподавателка е невероятно сладкодумна, интелигентна и с качества на педагог – не е лесно подобна материя да се преподава интригуващо. Но тя го постигна – въпреки смръщените физиономии на колегите и те се забавляваха и им беше интересно на нейните лекции.🙂
Разбира се, след двама невероятни преподаватели следва хъммм „труден“ такъв – за равновесие.😉 Когнитивната психология (познавателна) е основополагаща при обучението ни – тя формулира основните психически явления. В нея има понятия, термини, постановки, установки, теории, течения и какво ли още не. Самият преподавател е интелигентен и с дългогодишен опит, но преподаваше някак суховато, скучно и примерите, които даваше понякога не бяха изцяло съобразени със съвременните обстоятелства. Всички колеги бяха категорични, че нищо не научават, че направо заспиват в часовете му, че не им е интересно и прочие. А после разпитахме за него и относително негативното отношение се затвърди. Така, обаче…😉
Отначало и аз се включвах в тези разговори с почти същото мнение. Но колкото повече говореше професора, толкова повече ми ставаше интересно. С всяко ново формулиране, обяснение и изреждане на понятията и феномените в психологията осъзнавах, че всъщност приковава вниманието ми и… подрежда една камара информация в главата ми, събирана в продължение на целия ми живот. Ще се опитам да обясня по-точно. Щото като написах това на Рали тя милата, се сепна и искаше да дойде да ме прибира от Благоевград, по нощите.😛
Винаги съм била открита и с умения да разбирам хората около мен. Още от малка имах усет, талант да виждам качествата на хората – и силните, и слабите им, и добрите, и лошите им. Като бях млада е имало моменти даже, когато съм използвала тези умения нагло, като оръжие. После срещнах един страхотен психоаналитик – д-р Владимир Бостанджиев, и открих не само интереса си към психологията, но и качествата да я изпозвам в живота си  правилно. Той самия спомогна да науча и преоткрия много неща за себе си, да погледна по друг начин на света и хората около мен, да усъвършенствам или придобия умения за автопсихоанализа и психоанализа. Ех, ако бях приела предложението му за работа тогава – досега отдавна да бях психолог с вече 10 годишен стаж. Но не би – съдба.
Но пък оттогава не съм спирала да чета книги и статии, да гледам филми, да разговарям с хора, които имат повече опит и знания в тази област. И разбира се, да практикувам в личен план, в живота ми – използвах себе си за опитно зайче, научих невероятно много отглеждайки и възпитавайки синовете ми, търсех най-добрия начин за общуване с близки и приятели. И се оказа, че в мен се е натрупало знание придобито от практиката, от опита ми, което е имало нужда да бъде подредено, обяснено, формулирано от професионалисти. Трябвало е да се облече в научни термини. Звучи странно – защо ще искам да го изказвам със засукани думички, ако мога да го обясня с простички? Не е само до сложния изказ – науката  свързва знанията в мен, слага ги на точното им място и ми дава насоки как да ги използвам и по-добре да ги предавам на другите – това е най-важно.
От опит знаех, че има хора около мен, близки мои, които не искаха да чуят друга гледна точка при решаването на много важни проблеми от живота. Извода, който си направих е, че има много начини, за да достигна до тях, но аз не бях намерила точния. А знаех, че има – винаги има повече от един начин, за да направиш нещо. Просто аз знаех малко и исках още. И вярвам, че там, в университета ще науча за тях – започвайки с подреждане на информацията в мен, минавайки през обяснението/формулирането ú и най-вече научавайки нова. До 1 септември вярвах интуитивно, че ще се случи това, а сега вече ЗНАМ. И то започна с професора, който беше скучен на другите, а мен изпълваше с възторг.😉
Усещане, възприятие, представа, въображение, мислене, памет, емоции, чувства, логика –  те са основата на психиката и психологията. Колкото по-добре ги познаваме и използваме в живота, толкова по-добре ще се адаптираме. Пак запях за адаптацията.😀 Знам, вече два пъти писах за нея, но в коментари. Иска ми се да е и в пост, затова ще го потретя.😉
Нужно е понякога да се вглеждаме в себе си. Не за да правим някакви открития или да се анализираме преднамерено, а за да се познаваме. Когато ние самите се познаваме добре е по-лесно да опознаваме и света около нас. А когато познанието за нас и света около нас расте, ние ставаме по-адаптивни. Адаптацията е най-сигурния начин да си осигуриш психично здраве. Колкото по-добре и бързо се адаптираш (справяш с проблемите), толкова по-здрав си психически. Разбира се, не натрапвам на никого тези истини. Те са за онези, които съзнателно искат това. И работят за неговото осъществяване – нещата не трябва да се случват сами, трябва ние да ги случваме.🙂
Лелееее Колко много написах. Простете, ако съм досадила.😀 Свършвам.😉 В края на написаното от мен  искам да се върна с една своя мисъл към началото. Повечето приятели бяха убедени, че научните знания, които ще получа в университета,  няма да помогнат на целите ми. Гледайки колегите ми обаче, осъзнах, че имам едно предимство пред повечето от тях. Аз вече имам знания и личен опит в психологията и сега само надграждам над тях. И смятам, че именно това няма да ме превърне в онези психолози, които звучат прекалено аналитично, и покровителствено, и снизходително към другите. Мисля, че ще се получи така, защото се оформям като професионален психолог в този ред, по който получавам знанията – първо опита, а после науката. Новите знания просто се сливат със старите и аз вървя напред. Надявам се  да дойде моментът, когато ще стана добър и помагащ психолог, а не философстващ и високомерен!🙂
Край с приказките.😉 Ето малко снимки от тези толкова вълнуващи и интересни за мен дни.😀

14 Отговора to “Защо психология?”

  1. Niili said

    давай все така, мариански!😀 не съм имала и грам съмнение, че ще се почувстваш себе си като студентка по психология !

  2. Mari-ana said

    Благодаря от сърце, Нийли!😀

  3. deni4ero said

    Искам да те заям, ама, не мога – страх ме е, че ще ми отмъкнеш перата от корона, о, Вожде мой (тук припявам мука-уака, мука-уака и подксачам) … Радвам се за тебе, ако и да ми обираш всички точки🙂

  4. Жени said

    И да искаш, мисля, че точно ти не би могла да станеш високомерен психолог.😉

  5. Mari-ana said

    Дени, ама заяш ме, мила.😉 Нема да ти отмъкна перата, обещавам.😛 Заедно ще го изиграем тоя танц, надявам се (уака-мука-тука, уака-мука-тука И-ХА).🙂 Благодаря ти от сърце!😀

    Благодаря ти за вярата в мен, Жени! Сърдечно благодаря!😀

  6. Evgeni said

    Можете да популяризирате блога си като добавяте информация и интересни линкове в http://bgbox.info/ социалната мрежа

  7. Mari-ana said

    Благодаря, Evgeni. Само надникнах днес, но по-късно ще разгледам сайта и вероятно ще се включа.🙂

  8. вили said

    Радвам се, че засега очаквания и реалност се припокриват. Прекрасно е това. Замислих се дали не трябва да се запиша и аз да уча още нещо…

  9. Mari-ana said

    Благодаря от сърце, Вили!😀
    Стига да искаш можеш да го направиш.😉

  10. vilford said

    Марианка, а изпрати ли линк към поста на професора по когнитивна психология? Тройката ти е в кърпа вързана!😆

    Радвам се, че ентусиазма ти расте! И един съвет от човек, който не отбира грам от психология: покрай трупането на академични знания не забравяй, че трябва да харесваш хората, с които работиш (нямам предвид колегите).😉

  11. Mari-ana said

    О Вили, аз ги харесвам, дори без да съм ги виждала още. Когато миналата година реших да кандидатствам беше именно, защото искам да помагам (може би вече съм го казвала). Осъзнах, че имам качества и талант и не мога да ги пропилея без да съм ги използвала (независимо колко години), за да помогна на хора, които имат нужда – най-вече деца. Онази реплика на асистентката за егоизма я каза на мен, когато разказах за причините да уча.🙂
    Виж обаче, ще трябва да се науча, ако не да харесвам, то поне да изтърпявам родители, които не желаят да направят най-доброто за децата си, дори и след посещението при психолог. И това е съвсем сериозно – издивявам като видя нехайни, глупави родители, които вредят на децата си и нанасят поражения на психиката им. Но имало книжки с упражнения и техники за усъвършенстване на търпението и поведението. Та, ще ги търся.😉
    Великата истина е, че ако едно дете има проблеми, за да иде на психолог, клиент всъщност е и родителя. Ако той промени поведението и отношението си проблемите на детето ще изчезнат. Познай колко родители, чийто деца посещават психолог, мислят така.
    Благодаря ти от сърце Вили, за думите!😀 И за тези, и за онези.😉

    П.П. Нарочно не написах името му, мила. Ще си изкарам тройката (надявам се и повече) сама.😉

  12. Operator said

    Блог отличный. Вам бы награду за него или орден почета.🙂

  13. Павка said

    Мисля, Мари, че все повече и повече хора имат нужда именно от психолог.В забързания свят, в който живеем не намираме време да се вгледаме в себе си, а още по-малко в хората, които са най-близо до нас и губим връзките помежду си.Задаваме си въпроси, на които не можем да намерим отговор и изпадаме в състояния, от които трудно излизаме.Ти си добър човек, Мари, и съм сигурна, че си и добър психолог, и много хора ще са щастливи, че са те срещнали. УСПЕХ!!!

  14. Mari-ana said

    Така е, Павка. Не е лесно да се вглеждаме в себе си, да задаваме въпроси и да търсим отговори. Но пък, ако го правим ще ни е по-лесно да общуваме. Та така – животът си тече с въпроси и отговори.😉
    Благодаря ти от сърце за милите думи и вярата ти в мен!!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: