Dimitrovamariana's Blog

ОГЪН И ЛЕД

Презареждане

Posted by Mari-ana на ноември 25, 2009

Сесията свърши. Напрегнатостта, съмненията, притесненията, страхът и тревогата трябваше да изчезнат. Да, ама не. Част от тях останаха и не ми отне много време да разбера защо. Тази сесия беше само първата от още поне 8 и може да се каже най-лесната (така разправят😛 ). Само след 4 месеца е следващата и аз вече мисля за нея, а мислите ми са придружени с гореизброените психични явления. Ако продължавам така ще си докарам някое от току що научените психични състояния – дистрес или пък тревожност, която е резултат от травматична ситуация и е предшественик на неврозата. Затова се налага да се изключа за презареждане.😉
Изключването включва:  никаква или почти никаква мисловна дейност по важни проблеми и въпроси; никаква работа с изключение на задълженията от всекидневието сведени до абсолютния минимум; дейности, които пречистват, успокояват и допринасят за релакса като хорА и надигравания, четива он или офлайн, музика, игри и всякакви други удоволствия съпроводени със смях и усмивки. Целта е да успокоя ума и душата си и да заредя с психична енергия бъдещи обекти и събития.  Въпросната енергия се нарича катексис, но за нея ще ви говоря понататък, обещавам.😀 Наумила съм си да ви разкажа с думи лесни и малко хумор за някои от нещата, които научих. И това беше преди да бъда предизвикана/провокирана.😛 Ще го направя след 29 ноември, защото дотогава съм заета със следващото си участие в надиграване, в Пазарджик. Повече подробности тук. Разказа ми за преживяното придружен със снимки ще се появи най-късно в понеделник.🙂

Вече за втори път ноември и есента не ми носят тъга и меланхолия. Миналата година през този месец се появи блога ми, станах чанче, започнах да ви опознавам, приятели – не усетих как мина времето. Този ноември бях заета да уча, а сега съм изпаднала в любимото си състояние – нищонеправене (описаното горе си е точно това, ако помните). Пък и някак не мога да усетя есента и наближаващата зима – я какво слънце ни се усмихва отвън.😀 Виж Коледа усещам, че наближава – вече правя планове за нея.😉 Но и за тях – другия път.
Сега ви оставям с една песен, която много обичам – за релакс и презареждане.😉

„Луната е толкова светла.
Остави сърцето си, тук при моето.
Животът е мечта, която ние мечтаем.
Надпреварвай се с луната, хвани вятъра.
Язди нощта докрая
ú.
Сграбчи деня, изправи се за светлината…“

„I Want To Spend My Lifetame Lovin You“ – Marc Anthony & Tina Arena

11 Отговора to “Презареждане”

  1. Жени said

    Их, как ми липсваше. Затова смятам и днес да намина за едно право (че още мъъъничко кашлям ;)). Хайде, релаксирай, презареждай и почвай да пишеш🙂

  2. Mari-ana said

    И ти ми липсваш, мила! Ела, няма да се натоварваш много. Само колкото да се забавляваш и да се видим.🙂
    Със сигурност ще започна да пиша обещаните лекции по психоанализа, докато вдъхновението все още не ме е напуснало.😉

  3. „може да се каже най-лесната (така разправят)”
    Лъжат! Първата сесия винаги е най-трудната откъм „Напрегнатостта, съмненията, притесненията, страхът и тревогата”.
    Така, че спокойно, шапка на тояга! Така се прави между сесиите.🙂

  4. вили said

    Даааа, така е! Първата сесия(и втората също) е най-трудната. След това става по-лесно с курсовете нагоре!
    Браво!

  5. deni4ero said

    искат да кажат по-горе мъдреците, че ще се изкалпазаниш и ще го караш едно към гьотере🙂 или най-малкото, ще убедиш даскалята да ви провеждат изпитите я в зала, я в кръчма …

  6. Mari-ana said

    Графе, Вили, радват ме думите ви, усмихват ме и ще им повярвам!🙂 Благодаря ви!
    Дени, няма мила! Обещавам, че няма да се изкалпазаня.😉 Може и да не изкарам същия общ успех като тази (5.75), но съм си поставила високи стандарти. Така че… няма мърдане. А идеята ти за изпит в кръчма го поставих за обсъждане пред колегите – хареса им.😀 Ще го обсъдим като се съберем за очните януари.😛

  7. 5,75?!? Брависимо!
    А някой беше написал „Край! Откажи се! Не е въпроса, че ще те скъсат, че ще се провалиш, а проблемът е, че сбърка. Признай си, смири се и се свий в дупката.“😀

  8. Mari-ana said

    😀 Благодаря, Графе!
    Благодаря и, че ми припомняте ужасните ми съмнения преди сесията. Сега осъзнавам колко неоснователни са били. Разсъждавах по този проблем и стигнах до извода, че другите ми вярват повече отколкото аз си вярвам. Странно, но факт. Върша нещата водена от мечти, импулси, интуиция, разум, воля и в същото време се съмнявам в себе си. Ще трябва да помисля сериозно върху това.

  9. Гери said

    ох, Мари, не е странно. много ми е познато даже😦

    Но всъщност най-много в такива случаи ми помагат приятелите😀

    Възхищавам се на волята ти, на този хъс, който не ти дава мира и нека все да е така!

    Целувки!😀

  10. vilford said

    Maриииии!!!

    Велкоме! Като приочетох заглавието се сетих за втората част на „Матрицата“ и се разтревожих, колко ли са страшни сесиите при вас.😀
    Само не прекалявай с „нищоправенето, че с него лесно се свиква.😉

  11. Mari-ana said

    Гери, усетих аз, че подкрепата на приятелите е най-добрия лек за това състояние – потъвам в съмненията, а вие ми подавате ръка и ме измъквате от бездната. Страхотно е, че ви имам!😀
    Вили, то ако бяха само три серии добре, ама са повече.😉 Най-вероятно ще има повторения на презареждането. Знам, че се свиква лесно с нищонеправенето затова съм го дозирала по време.😀

    Благодаря за подкрепата, приятели!🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: