Dimitrovamariana's Blog

ОГЪН И ЛЕД

За сцената наречена живот

Posted by Mari-ana на януари 23, 2010

„Животът е театър, животът е сцена,
играем на нея по всякакво време.
Пиеси различни с еднакви финали.
Добре е да знаем… какво сме играли.“
Валентин Йорданов

Често се е случвало да определим неискреното поведение на даден човек с израза „играе роля” имайки предвид, че не е себе си, а някой друг за когото се представя. Е, аз ще се постарая повече да не използвам този израз. Защото се оказа, че да изпълняваме различни роли в живота е част от нормалното психично развитие на всеки индивид в социалното общество. Дори има случай, без да говорим за патология, когато изпълнението на различни роли формира различни личности в един човек, съобразно изискванията на всяка от ролите.
Личността се заражда и формира само в социума, само когато е част от обществото, когато живее в него. Всяка личност притежава ролеви репертоар – съвкупност от роли, които изпълнява в дадени социални групи и в обществото. Ще изредя няколко роли, че като чуете тази дума може първите ви асоцииации да са Ромео, Жулиета, Бай Ганьо, граф Монте Кристо, Терминатор, умиращия лебед…😉 Става дума за роли като: дете, родител, ученик,  майка, баба, баща, студент, мъж, жена, фотограф, поет, танцьор и др., без да пропускаме професионалните роли, които вървят заедно със заеманите от нас длъжности и професии.
Основният начин, по който се научаваме как да се вместим в човешкото общество е инкултурацията – социализация, чрез приемане културата на дадено общество. Всяка група от обществото контролира поведението на своите членове посредством норми и правила на поведение. Този набор от норми и стандарти на дадено общество обобщават културата му – стандартизирани правила за поведение, неформални закони, обичаи, традиции. Няма област в поведението на индивида, която да не е под социално влияние.
В обществото човек е разположен в различни сектори (сфери). Тези сектори предрешават почти всичко, което той прави. Ежедневно индивидът си взаимодейства с различни хора и членува в различни групи, а във всяка група заема определено място, което определя взаимоотношенията му с другите. Социалният статус е съвкупността от права и задължения в групите и обществото като цяло, а социалната роля е динамичният аспект на социалния статус – действията, които инидивида извършва в рамките на тези права и задължения. Всеки социален статус има свой престиж. Мястото, на което принадлежим в тази неофициално регистрирана йерархия от социални статуси се нарича ранг.
Въпреки, че социалният статус и принадлежащият му престиж имат неофициален статут (не са законово регламентирани) ние се съобразяваме с тях тъй като живеем, развиваме се и се реализираме в обществото и е нормално да искаме да живеем в хармония в него, както и да очакваме резултатът от това да се забелязва. Да знам, веднага ще има възражения от рода на „Аз нямам нужда да ме потупват по рамото за добре свършена работа като жена или мъж” „Не ми е нужно обществото да ми ръкопляска, че съм добра майка, баща, баба, дядо и пр.”. Това, че не искаме потупване по рамото или ръкопляскане за това, че сме такива каквито сме, не значи, че когато се случи ще го отхвърлим – напротив. Всички ние – и съм готова да споря с всеки, който го отрича – имаме нужда да бъдем поощрени, похвалени, да ни бъдат казани добри думи, дори и за тези неща. И доказателство  е, че след подобно думи и действия всички се чувстваме по-добре. Дори и да не го признаваме на глас  достатъчно е, че се усмихваме.🙂
Ако въпреки нашето мнение за добре свършена работа не получаваме одобрение, най-често вината е в самите нас. Остава да я намерим – ако искаме, разбира се. За това ще пиша следващия път.
За да играе определена роля човек трябва да притежава съответни на ролята умения и знания, като при това всеки внася определена индивидуалност при изпълнението ú. Индивида изгражда своето поведение съобразвайки го със знанията и ценностите нужни за изпълняването на съответните роли. Ролята се предоставя на човека чрез ролевите очаквания, които другите предявяват към него. В процеса на общуването тези очаквания стават достояние на личността и реализирането на очакванията е в съответствие с ролевото поведение.
И тук ще има възражение към думата „очаквания” и съм сигурна, че доста от вас машинално ще отвърнат „Аз не градя поведението си на базата на нечии очаквания.” Дори и да сте го изрекли задайте си следните въпроси: Детето ви очаква ли от вас да бъдете добра майка/баща? Съпругът/съпругата ви очаква ли от вас да бъдете партньорът, от който има нужда в семейството? Приятелят ви очаква ли от вас да го подкрепяте, изслушвате, разбирате? На работното ви място очакват ли от вас да бъдете добър професионалист?
И още ред подобни въпроси свързани пряко с ежедневието, с живота ни. Колкото и да не ни се иска към нас има предявени много очаквания и ние самите имаме очаквания за другите около нас. Доколко индивидуално реалистични са те и доколко реализирането им ни задоволява е съвсем отделен въпрос. Онова, което трябва да знаем е, че ги има – независимо от волята и желанието ни. Необходимо е да се съобразяваме с наличието им, с това от кого идват съответните очаквания и да внасяме яснота относно реализирането им. Казано накратко да сме открити, честни и добронамерени. Нека да изпълняваме социалните си роли така, че да ни носят удовлетворение и да ни правят щастливи.😀
Написаното до тук може да ви изглежда научно или засукано, но всъщност се отнася за нещо много важно – мястото ни в малките групи (семейството, приятелите), в големите групи (местоработата ни, групите по интереси) и в самото общество (градът, държавата). Ако искате да сте част от социалното общество надявам се споделеното от мен да ви е поне мъничко от полза.😉

 

4 Отговора to “За сцената наречена живот”

  1. Жени said

    Прочетох първото изречение и си помислих: „Ама аз играя толкова роли, представям си Мари сега как ще ме заклейми…“ Пък то се оказва, че съм си почти нормална😉

  2. Mari-ana said

    😀 Съвсем нормална си Жени, не почти.😉

  3. Froydi-ana said

    Да обобщим темата за играенето на обществено наложени роли с един кратък виц:

    В голяма преуспяваща компания провеждали курс за служителите как да се държат адекватно на социалния и професионалния си статус – облекло, стил на общуване и т.н. На третия ден лекторката забелязала в коридора пред залата да се шляе млад мъж в тениска, дънки и маратонки. Приближила се и запитала:
    – Вие от компанията ли сте?
    – Дда… – запънал се учудено младежът.
    – Изобщо нищо ли не научихте от предишните дни – това облекло е недопустимо за служител в такава престижна компания!
    – Госпожо, – кротко я прекъснал мъжът, – аз съм собственикът на компанията. Минах само да проверя как вървят курсовете за служителите ми.
    И отминал с небрежната си провлачена походка.🙂

  4. Mari-ana said

    Вица си го бива, Froydi-ana.😀

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: