Dimitrovamariana's Blog

ОГЪН И ЛЕД

Не „Защо?“, а „Как?“

Posted by Mari-ana на февруари 10, 2010

За първи път откакто имам блог изчезнах – при това за дълго. Имах си причини – без да се задълбочавам ще ви разкажа за тях.
Още преди рождения ден животът ми в Благоевград течеше със светлинна скорост – лекции, домашни, упражнения, а вечер излизания. 😉 Беше шеметно, забавно, невероятно, но… изморително. Оказа се, че не е лесно да вървя с това темпо и някои приоритети отидоха назад (например писането и четенето ми тук). 🙂 Когато се прибрах в София ми трябваше време, за да се върна към нормалния ритъм. А междувременно се отдадох на една кауза, която ми е особено близка на сърцето. Под нито един пост от тази тема  не съм писала коментар и въпреки настояването на приятели не съм написала мнението си за нея. И сега искам да обясня защо.

Безкрайно много обичам Деничеро – тя е моя приятелка и се старая да ú помагам както мога и както аз си знам. Тя би направила същото за мен или, за който и да било, защото е изключително добър човек.  Но не мога да пиша за това, което се случва в системата на здравеопазването, защото ако започна емоциите ще надделеят и ще изкажа с яростни думи цялата болка, която трупам от много време.

Аз работя в здравеопазването вече 27 години и това, което със сигурност знам е, че за последните 20 години то става все по-зле и по-зле. Политиката е всеки да се спасява сам – на държавата не ú пука за нашето здраве. Ако водиш битка с тях обикновено губиш или печелиш, когато е късно. Говоря за чиновниците с „Д-р“ пред името или без него, който са забравили какво е пациент, диагноза, терапия, болка. За тях това е статистика – брой, номер по МКБ, лекарствен списък (колкото се може по-малък), а последното наричат емоция, която не е подходяща за държавна политика.

Не само ме боли, но ме е срам, защото и аз съм част от нея. Ние, които сме част от нея, но ни пука, боли ни, срам ни е, се стараем да помагаме – тук и сега, на човека пред нас. Това са лекари, сестри, лаборанти благодарение, на които все още пациентите получават лечение. Ние не можем да водим битка със системата, защото знаем, че е обречена и няма смисъл да хабим сили, енергия, време и нерви – те ни трябват за да помагаме на тези, които са тук и сега пред нас – на човек с име, диагноза и нужна терапия, със съчувствие и съпричастност.

Знам,  има хора, които ще ми противоречат. Ще кажат, че е примиренческо – „Точно вие трябва да поведете битките.“ Та ние дори не можем да стачкуваме. А ако се опитаме да протестираме по друг начин и това добие гластност се появява някой държавник и предлага компромиси – компромиси с нас е компромис със здравето на хората. Това те го знаят, но просто не им пука. Затова младите медицински сестри получават дипломите си и изчезват в Европейския съюз, където веднага си намират работа с блестящи условия и със заплата в пъти по-голяма. А лекарите се опитват да ги превърнат в чиновници гледащи на пациентите като на портмонета, както изключително подходящо се беше изразил блогер в един коментар. Но има такива, които сме останали, обичаме и уважаваме професията си, имаме сърца и правим онова, което е по-силите ни. И вие сте ги срещали.  И от досега си с тях сте разбрали какви са – и те, и „другите“.

Към тези всеотдайни хора се присъединяват приятелите на болните – хората, които ги обичат и им помагат. Събираме пари, водим мънички битки за точно определено нещо и се сплотяваме около идеята да правим добро, да сме съпричастни. Когато се обединим и станем много, когато започнем да се борим не за отделен човек, а за всички, тогава може и да променим системата. А дотогава ще помагаме така:

Mama Memi – „Геноцид срещу българските деца“

LeeNeeAnn – „Човешки трагедии“ и „Пухкава приказка“

Astilar – „Желанието на Анабел“ и „Специално“

Vilford – „Кой ни ограби?“ и „Ден за борба (?) с рака“

Графа – „Четете и разпространявайте!“ и  „Децата“

Група във Фейсбук – „Държавата да възстанови безплатните лекарства за онкоболните деца“

Lyd – „Какво всъщност се случва с онкоболните деца?“

Advertisements

13 Отговора to “Не „Защо?“, а „Как?“”

  1. ssk said

    И все пак, как мислиш, че администрацията може да оправи отношенията лекар-пациент? Отношения грешно градени с години? Пак трябва да се почне от хората в системата, от тези които смятат да влязат в нея и тези, които имат опита и акъла да я променят.

  2. Mari-ana said

    Отношенията лекар-пациент са все още добри, Ssk. Те са от едната страна, а от другата е администрацията. И тези отношения съществуват въпреки „нея“.

  3. ssk said

    Наскоро костта на кутрето ми се изкара от ябълката след бой със съученик и съответно бях откаран до бърза помощ да го оправят. Приветлив доктор (макар потомствен БСП-ар) ме прегледа и намести пръста. После ми каза да искам от личния лекар направление, след което той ми даде пък направление за жена му, която за 2 минути ми назначи физиотерапия и лекуване с ултра-нещо си. 🙂

    Не са ли излишно раздадени пари на прекалено много хора от моят пръст?

  4. Mari-ana said

    Категорично НЕ! Няма малък здравен проблем – ако не беше лекувал пръста си можеше да има усложнения. Парите дадени за здраве са най-добре похарчените пари.

  5. LeeAnn said

    Чудесно казано, Марианка.

    Аз отдавна не вярвам в това, че нещо ще се оправи или промени бързо. А бавното в случая е неприемливо.

    Когато стане дума за подобни битки, хората склонни да се включат, се разделят на два лагера – едни, които искат да се борят със системата до дупка (поздравления за което) и други, които искат просто да помогнат на първите да има за кого да се борят, като помагат на болните с каквото могат.
    От тези двата избора няма правилен или грешен. И двата избора са правилни и заслужават уважение. 🙂

  6. Mari-ana said

    Виждала съм отблизо битки със системата, Дачи. Даже съм участвала в някои. След края им ме обземаше онова безсилие, за което ти писа преди време. Затова избрах да помагам на конкретен човек, в нужния момент. Права си – няма правилен или грешен избор, когато искаш да помогнеш. 🙂

    П.П. Тези дни в разговор с приятелка илюстрирахме поведението си с дума като „партизани“. Минаха ми през ума и други думи – „хайдути“, „бунтовници“. Тъжно е, но ми харесва – ще се борим и ще закриляме болните, децата, по-слабите. А някой ден може и революция да направим. 😀

  7. deni4ero said

    еййй … а, дека са ви явките, войводо?

  8. Mari-ana said

    Кажи паролата, четник Деничеро. 😛 И ще ти кажа явката. 😉

  9. deni4ero said

    наздраве,психохихо 🙂

  10. Приета си, влизай в бивака!

    Ей, страхотен и… плашещ текст…
    Гадост!

  11. Mari-ana said

    Така е Милена, някои неща са си гадост. Но е страхотно, че има хора, които се борят с тази гадост. 🙂

    Дени, надникни в Градинката да прочетеш за явките, паролите и пр. и пр. 😉

  12. вили said

    Нямах намерение да коментирам темата, защото общо взето не съм се сблъсквала с бюрокрацията в болничната система. Винаги когато съм имала някакви нужди съм ги получавала. Дори и сега когато съпругът ми е болен, без проблем се консултира със специалист, получава нужната рехабилитация, болнични… Оттук правя извода, че връзката в по-низшите нива не е скъсана, а нещата са зле във върховете. Моето мнение е, че здравната реформа е сбъркана, недообмислена и се прави без да се мисли за утре, за бъдещето. И всички тези списъци за лекарства, талони, изследвания не достигат или са недостатъчни защото някой няма намерение да се лекува в България.
    И винаги ще има лекари, сестри, санитари, които да работят със сърце(независимо от всичко) и такива, които им е все едно.

  13. Mari-ana said

    Тя здравната реформа се прави от 20 години, Вили. Все нещо нещо ремонтират, преструктурират, организират и модифицират. И по-добре не става, а най-малко мислят за утре.
    Радвам се, че съпругът ти е получил необходимите грижи! Дано скоро оздравее!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: