ПРРС… или на гости при едно Прекрасно Рошаво Русо Сияние

Звъня развълнувана, вратата се отваря и насреща… едно прекрасно, рошаво, русо сияние ми се усмихва. Прегръща ме и ме кани в дома си. Срещнахме се преди около месец, виждаме се за първи път, а имах усещането, че я познавам отдавна.

Първото ми впечатление за дома и и обитателите му е топлина, усмивки и това щастие, което веднага те залива. Сякаш си попаднал в приказка – “И заживели щастливо…”. Аз ще разказвам, а вие ще се досетите, за кого говоря. Ако пък не, ще видите снимките и ще разберете.

Рошавото сияние ме представя на бате Спаси. С огромно задоволство го наричам “бате Спаси” – името, което му е дала, щото съм мнооого по-голяма от него. 😆 А той се ръкува с мен, лъчезарно усмихнат, докато с другата ръка, грижовно и ласкаво държи СуперЛюбо.

Деничето първо не ми обърна никакво внимание. Но после дойде с книжката, да и почета. Четох един, два, много пъти, докато не ми помогнаха, с указанието, че мога и да ú разказвам, по картинките. Трудно е да измислиш приказка, пред толкова взискателна публика, затрудниха ме. Но май успях да я заинтригувам, защото ме слушаше милата, малка рошла. 😉

С нетърпение поисках да взема най-малкия рошльо. Лично видях как майка му се старае, да поддържа имиджа им – нарочно, ласкаво придърпваше косата му нагоре.

Не мога с думи да опиша, щастието да гушнеш в ръцете си малкия Любо. Усмивката му, сияеща и лъчезарна, е най-хубавият подарък, който можеш да получиш. И аз го получих, няколко пъти. 🙂

Междувременно ми сипаха вино, от което аз отпивах често. Оказа се, че също така често са ми доливали в чашата, та не знам колко съм изпила. 😆 И толкова се захласнах по малките, сладки, рошави чавета, по бърборенето с домакините, че забравих да изкажа удоволствието си от него. Чак накрая разбрах, че това е първото вино на бате Спаси – лично произведено. Впечатлена съм – страхотно първо вино! Още по-страхотно да направиш!

Два часа отлетяха като миг. Тръгнах си, обгърната от сиянието им, от топлината и уюта на семейството и дома им; щастлива, че ми позволиха да се докосна до тяхното щастие.

Благодаря ви, че го споделихте с мен!

Здравей, как си приятелко…

Заминавам за Пловдив! 😀 И ще се срещна с две приятелки. Едната виждам рядко, а другата ще видя за първи път. Нетърпелива, усмихната, очакваща политам след 2 часа натам. Сигурна съм, че ще прекарам два незабравими дни, които приемам като коледен подарък. Като се върна ще разказвам. 🙂

Тази песен е за тях и за всички вас, моите приятели!

П.П. Не намерих по-добър клип, а нали съм си русичка, не можах да кача аудио файл. 😀 Но пък можете и сами да я изпеете. Сигурна съм, че я знаете.

Хоро се вие, извива

Върнах се от хорцата, както ги нарича Дачи. 🙂 Няма да ви описвам какво се случва там – LeeAnn го е сторила чудесно в блога си. Аз ще разкажа как се чувствам всеки път, когато отивам и после, когато се връщам.

Обикновено влизам в салона 15 минути по-рано – да погледам напредналите. Какви хорá извиват, какви сложни, но красиви стъпки правят, колко усмихнати са лицата им макар, че едвам дишат! 😆 Удоволствие е да ги гледаш. Малка част от тях танцуват с професионален стил. Личи си – облечени в екип, стойка на танцьор, стъпките се изпълняват до най-малкия детайл.

Има един мъж обаче, който ме кара да се усмихвам широко, всеки път. Разбрах, че е на 70 години. Обикновено танцува на опашката. Наблюдавала съм го често – не бърка стъпките и на най-сложното хоро. И дори след 1 час и 30 минути не изглежда изморен.

Този човек е най-възрастният. А най-младият вероятно на 17-18 години. И макар групата да е сравнително малка, играят с такова удоволствие и настроение, че редовно си имат зрители, които ги гледат. Когато, обаче, се събере нашата група, на начинаещите, няма място за зрители – защото сме много. 😀 Колко много ще попитате!? Ами – 80 души, събрани в училищен салон за физическо възпитание.

Започваме спокойно с Право хоро. А после следва бързо, примерно Ганкиното, Пайдушкото или Дайчовото. Редуват се хорá след хорá. И времето лети неусетно. Често се заглеждам в лицата им и виждам, че се усмихват, както и аз. Е, когато съм съсредоточена в някои стъпки, които ме затрудняват, не се усмихвам. Но в мига, в който схвана последователността и ритъма им, вдигам поглед и усмивката се връща на лицето ми. И не слиза от там още часове, и на следващия ден също…

Пропуснах да спомена в предишните ми публикации, че това е поредното хубаво нещо, което ми се случи през този месец ноември. Но няма да пропусна да спомена един факт, който не само ме радва, но и ме кара да се гордея.

Така се получава, че повечето песни, на които танцуваме, са от моя край, родния край на дедите ми – македонския.

С тази песен поздравявам всички, които обичат родния си край, всички които обичат народните хорá и песни. Избрах точно този клип, защото искам да видите, да усетите онова, за което говорех до тук.

Слушайте, гледайте, и после кажете, че не ви се е приискало да тропнете едно хорце. 😀

Хубаво е когато отидеш при мама

Ноември е. Вече казах на едно място защо не обичам този месец. Този ноември, обаче е различен. Случиха ми се много хубави неща.

ЗАКЪСНЯЛО ПИСМО

Пиша ти това писмо, за да ти разкажа за онзи ден, в който ми направи най-страхотния, най-прекрасния подарък, дар. Ей така, без да искаш, непринудено, спонтанно, чистосърдечно, ти ми даде нещо, което дори не съм осъзнавала, че ми е нужно, но което свали огромна тежест от мен и ме накара да се почувствам щастлива. За да разбереш изключителното значение на това, което направи, трябва да започна по-отдалеч с разказа си.

Госпожа Удача

Преди няколко дни, с моя приятелка в нета, поведохме разговор за случайността и късмета. Интересен диалог се получи. Тя вярва, че нищо в живота не е случайно, а съвсем естествено и закономерно си вървял точно към този момент. До преди година не вярвах в това. Аз съм практичен и прагматичен човек и представата, да оставя живота ми да се определя от неща извън моя контрол, не ми харесваше. Но… животът ни поднася изненади, и нещата най-често, не са такива каквито изглеждат.

От 11 месеца, често ми се случват събития, които не съм очаквала, планирала и предполагала. В началото търсех логически и разумни обяснения. Понякога ги намирах, друг път не, а понякога изобщо не исках да ги търся – толкова бях въодушевена от подаръка, който ми е направила, съдбата, късмета или случайността. Бях заета да съм щастлива и не ми оставаше време да анализирам и размишлявам. Така постепенно приех, че това, което ми се случваше, не е случайно. Вървяла съм към него, с всичко, което съм постигнала през годините, с това което съм, с мечтите и стремежите ми.

В една публикация на vilford, тя питаше дали сме щастливи. Написах – „Мога да изкрещя – ЩАСТЛИВА СЪМ!“. И се чувствам късметлийка, заради всички прекрасни неща, които ми се случват. Случайно или не, няма никакво значение – важното е да се случват.

Така че, Ваше Благородие госпожа Удача – заповядайте! Когато поискате, елате при мен.

Ще ви очаквам с отворено сърце!

Усмивка

Днес се усмихвам, повече от друг път. И отговора на въпроса „защо“ е – ЗАРАДИ ВАС!

Преди 4 дни създадох първия си блог, от два дни съм тук и вие не само ме посрещнахте топло и сърдечно, като приятел, но ме накарахте да се почувствам така, сякаш точно тук ми е било мястото, просто сега го откривам.

Благодаря ви! На всички, които дойдохте и ме поздравихте , и ми написахте пожелания, мнения или просто си побъбрихте с мен, или само надникнахте при мен – благодаря ви от сърце с тази песен.

Тя е за вас, моите нови приятели!!!

🙂 🙂 🙂 🙂

Знаци

Събуждам се сутринта, неделно, към 8.30, и започвам да правя традиционната за неделя закуска (пържени филийки 😀 ). Големият ми син идва, привлечен от аромата им, и ми съобщава през смях, че сутринта е имало още едно земетресение, ама слабо. Питам, без да се замислям “кога”, а той казва – в 7.00. Разсмях се – усетила го бях, и се събудих даже, но си помислих, че повлияна от снощното, съм го сънувала, сутрешното. А то се оказа истинско. И потекоха едни мисли…

“Nemo” – Tarja Turunen & Nighwish

Снежната кралица…

“La gota fria” – Хулио Иглесиас

Когато слушаме тази песен, с моята приятелка се пренасяме в една фантазия.