Dimitrovamariana's Blog

ОГЪН И ЛЕД

«
»

Може би

Posted by Mari-ana в март 15, 2009

Интересен израз. 🙂 Аз обичам точните отговори и си признавам, че той понякога ме дразни. Е, предполагам и защото съм любопитна, и нетърпелива. И ми се иска сега да знам отговора, а не някога, може би.
Днес обаче, се замислих, че  „може би“ дава надеждата да узнаеш това, което искаш, или то да стане… А щом дава надежда значи е оптимистично зареден. Кара те да очакваш събитието, да си го представиш, или пък да мечтаеш. 😀
Така… Оптимизъм, надежда, мечти – ето, че намерих нещо положително в нещо, което не харесвам. 😉 Тези дни  провокатори на ума ми за втори път накараха машинката в главата ми да заработи на пълни обороти. Добри резултати се получават. Благодаря, Astilar! Благодаря, Митко! 😀
Отивам да измисля още две неща, които мога да правя с ръцете си (3 вече измислих 😉 ). И да помисля върху проблема с нарушаването на обещанията (особено на тези дадени на самия теб).
Може би ще открия какво още могат да създадат ръцете ми. Може би ще осъзная, че нарушавайки обещанието си, давам шанс на съдбата. Може би! 🙂

„Maybi I Maybi You“ – Scorpions

This entry was posted on март 15, 2009 в 15:58 and is filed under Въпроси и истини, Полетяли чувства, Приятели, Разни ненаучни мисли. С етикети: , , , , . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, или trackback from your own site.

6 коментара to “Може би”

  1. deni4ero said

    март 16, 2009 в 00:26

    🙂

  2. Mari-ana said

    март 16, 2009 в 12:01

    Може би, Дени, ще се усмихваме по-широко или ще се заливаме от смях – днес, утре, в неделя и в още много дни… 😀
    Силна и топла прегръдка днес и много целувки!!! 🙂

  3. deni4ero said

    март 17, 2009 в 00:47

    Усмихнах се, защото исках да кажа много неща, а не ми се говореше. Понякога в искането ни да знаешм какво ни очаква, загубваме пътя, посоката,представата за това нещо, което искаме да знаем и когато то дойде, очакването е било много по-голямо от постигнатото. Затова, както един безкрайно мой добър приятел каза веднъж и го помня вече сумати години: „На едно нещо най-хубаво е очакването“ … извинявай, май- отидох малко в страни от темата …

  4. Mari-ana said

    март 17, 2009 в 10:09

    Всъщност написаното от теб си е съвсем по темата (онази, в главата ми, която ме провокира да напиша поста). Благодаря ти, че го сподели! Накара ме да се усмихна, замисляйки се над думите ти.
    А това, което е казал приятеля ти… Вярно е! Въпреки, че не ми харесва е вярно. Очакванията са си малки или по-големи мечти. Много често те са по-хубави от действителността. Въпросът е може ли да направим така, че очакваното и постигнатото да са еднакво хубави, поне.

  5. Svetlina said

    март 19, 2009 в 22:36

    Знаеш ли… не мисля, че синовете ти те обичат заради ръцете, не го везмай много навътре тоя проблем с крайниците, че като дойда и те наритаааам…

  6. Mari-ana said

    март 20, 2009 в 07:23

    🙂 Така е, Светле. Но и те са показвали учудването си, че не умея разни „женските“ работи като шиене, плетене, бродиране. И още съвсем малки се отказаха да ми искат помощта за домашното по „труд и техника“. Това е за горните крайници. Виж за долните – мога да играя хорА. 😀
    П.П. А колкото за ританетоооо – кога? 😉

Вашият коментар

«
»