Обичай любовта
Posted by Mari-ana в февруари 13, 2009
Интересен разговор поведохме на Терасата. 🙂 Който е любопитен, да заповяда. 😉 Тук искам само да сложа един клип. Песента, филма и любовната история показана кратичко в клипа потвърждават думите ми в коментарите. Подобни истории ги има и в живота, не само на екрана.
Цитати от две вярващи в любовта. 😀
Mari-ana: „Важно е да чувствам сърцето си. Да знам, че пак може да бие силно, да повишава адреналина ми, да ме кара да мечтая, да летя. Не бих се отказала от това за спокойствието и сигурността на един живот без любов. 
„
Жени: “ “Смелите живеят кратко, но страхливите изобщо не живеят”
Не мисля, че предполагаемата болка, трябва да ни спира. Такава е съдбата ни – летим, падаме и пак продължаваме.
Вярно е, че боли, боли понякога твърде много, но пък трябва ли това да не ни позволи да изживеем красиви мигове?!…
…И не ме е страх, подготвена съм, но пък и не живея за утре. Живея за днес и му се радвам на това влюбено днес. Знам, че мога да падна, но пък искам да летя или поне да опитам 
“
Трябва да вярваме, за да се случи. Трябва да търсим, да мечтаем, да летим, а не да чакаме. 😀
Обичай любовта! Банално, но вярно. Клише, но истина. 😉
Любовта, към каквото и когото и да е, тръгва от нас. И винаги се връща при нас. 🙂
„Did I Tell You“ – Rebecca Lavelle
Казах ли ти…
Днес казах ли ти, че те обичам?
Вгледах ли се в очите ти?
Защото последната останала стена между нас е съборена.
И аз ти показах коя съм.
Точто такава каквато съм – всички мои грешки,
всички мои мисли, всички мои копнежи.
О, обичам те!
Винаги е било така и винаги ще бъде така.
Искам да изживея този миг
задържайки го близо до мен.
Да го усетя дълбоко,
да го задържа завинаги.
Знаеше ли колко ме беше страх преди?
Страхувах се за теб, страхувах се от себе си.
Но когато бариерата между нас изчезна
и накрая те докоснах,
всички страхове изчезнаха.
И се превърнаха в прах, задъхан надалеч.
Сега сме само аз и ти,
Ние сме реалност!
О, обичам те!
Винаги е било така и винаги ще бъде така.
Искам да изживея този миг
задържайки го близо до мен.
Да го усетя дълбоко,
да го задържа завинаги.
превод: Саня Джотолова
Dimitrovamariana's Blog 
Жени said
Мари, Мари, така ме разплака. И заради клипчето ме разплака (толкова ги харесвах тези двамата), и песничката- толкова истинска и толкова преживяна…
Беше ме страх от любовта. Нарани ме и не исках пак да боли…
Обаче я срещанах отново. И дори ме предупредиха. Не ми пука, каквото и да се случи. Чувствам се добре и не ме е страх. Обичам любовта 😉
deni4ero said
любимата ми песен 🙂
бреййй … много сте обичливи, бре … същински женуря 😛
Mari-ana said
Жени, ти си го казала страхотно, затова те цитирах. 🙂 Не слушай никого, никого освен сърцето си. 😀 Какво ще кажеш да хванем тази рошла, дето ни нарича женуря, и да я накараме да си признае, че обича любовта. Защото и двете с теб сме виждали, и чували, и чели, че е така. 😉
Deni4ero, кажи си. Ние знаем. 😛 😛 😛
Жени said
Хайде, Дени4еро, разкрий се 😛
deni4ero said
еййййййй … голямо лензене пада тук …
Жени said
😆 По нашия край (от прабаба ми) съм чувала „шлевене“, ама никога не ми е харесала думичката, „лензене“ повече ми допада 😛
Мари, извинявай за оф-топика 😉
Mari-ana said
Предизвикваш ме, Deni4ero. 🙂 Ще ида в блога ти, и в скайпа и ще намеря точните думи написани от теб, сега наричани лензене. Ще те цитирам. 😉
Жени, както искат да го наричат. Завиждат. 😉
deni4ero said
пробвай се 🙂
Mari-ana said
„…Каза ми, че ме обича. А е първата ни среща….
…Смях. Много смях. Още барабанене по камъните с вилицата. Взимам вилицата и си отивам вкъщи. Изравям от дървата за огрев малка поставка за вилицата. Правя ‘награда’ за най-добър барабанист Издълбавам “The best drummer” и го обгарям със запалка за по-автентично. Смс-и. Dust in the wind. Смях. Още смс-и. Бира. След известно време сватба. И поздрав от кума ни – моя най-добъръа приятел – Bad Company – Feel like makin’ love. Каква по-добра песен за началото на една любов? Както и друг път съм казвала, мислех, че танцувахме пет минути, а, според кума ни, било половин час …“
deni4ero said
де, бреееееееее … адмиралееееееее … шапка ти свалям
Mari-ana said
😀 Любов като в приказките – не можеше да не си писала за вас. Просто трябваше да го намеря. 😉
вили said
Нищо не може да се скрие от адмирал! 😛 😛
Любовта е хубаво нещо! Най добре е когато е споделена. Тогава е щастлива, прекрасна и чудесна приказка! 😉 Честит празник на всички влюбени, обичани, обичащи! Наздраве с чаша вино!
laz_cska said
Ето нещичко и от мен…
Истинската любов се състои в способността да се издигнеш над обикновенното,да идеализираш своята обич,да я превърнеш в една прекрасна мечта…и в името на този идеал да си….ГОТОВ НА САМОЖЕРТВА!!!
Mari-ana said
Зависи от саможертвата, Laz_cska. Не мога да жертвам любовта – тя ме кара да се чувствам жива.
Да жертвам душата и сърцето си също не мога – те ме правят такава каквато съм. Без тях няма да съм аз, а сянката ми. Правила съм го – няма да повторя грешката си.
По принцип си прав – истинската любов изисква саможертва. Но бих дискутирала каква точно е тя, винаги когато поискаш.
Думите ти звучат красиво, но някак обречено, изискващо, безкомпромисно. Може би гледам в грешната посока (за кой ли път), но подобна любов е по-скоро съзерцателна, отколкото съзидателна – такава, която може да се изживее. Наистина, прекрасно е дори само да я съзерцаваш, но аз винаги искам повече!!!
Та каква точно саможертва изисква истинската любов, според теб?
Гери said
Марианка ме изпревари 😀
„да идеализираш своята обич“… най-голямата грешка, която може да доведе само до край на такава обич. Способността ни да обичаме ни е дадена да даряваме радост и виждайки любимия човек щастлив, да сме щастливи и ние. Но ако тази обич стане толкова жертвоготовна, всеотдайна и обсебваща, и другия човек не може да ни отвърне със същото, обикновено той започва да се чувства некомфортно, неудобно и започва да страни от нас. А второто пагубно последствие е това, за което говори МАриана – губим идентичността си! Тази, заради която са ни обикнали! Нека обичта ни носи светла радост, но да не се превръща в обсебване, в идеализиране и превръщане на любимия в мечта.
laz_cska said
За нищо не са казани толкова думи и за нищо не се знае толкова малко както за любовта-тая вълшебница,която се появява неочаквано и докоснала с невидимо крило челото ти те прави най-щастлив….Ана,наистина(пак според мен) гледаш в погрешната посока,но без да искам същото от Вас(включая и Гери)…уважавам мнението ВИ.
Mari-ana said
Прав си Laz_cska. Любовта наистина е вълшебница. Но за да е истинска, за да е щастлива, за да е реална, трябва да докосне две чела едновременно. Иначе е просто илюзия, химера, фантазия.
Според думите ти грешната посока на мнението ми е, че така описаната от теб истинска любов е съзерцателна, а не съзидателна (уточнявам, за да съм сигурна, че говорим за едно и също нещо). Всъщност грешната ми посока е свързана само и единствено с предположението ми за твоята представа за любовта. След като е предположение, много вероятно е да грешно. Мога да изредя (и съм го правила) още предположения. Шанса да улуча вярното е малък. Освен, ако сам не решиш да го кажеш – твоето мнение, подкрепено с логични, разумни доводи и аргументи, а не с красиви изявления.
П.П. Сбърках. Не е въпрос на доверие. Въпросът е колко сила и кураж притежаваме, за да кажем мнението си – без значение тук, там или… другаде.
Огледало с две лица « Dimitrovamariana’s Blog said
[…] Преди седмица говорихме по тази тема. Писах аз, на Терасата имаше пост, изразиха се различни мнения. […]
малката кари от овча купел said
разкошна песен, не бях я чувала, благодаря!
Mari-ana said
Кари, радвам се, че ти е харесала. Това е любима песен на доста мои приятелки. 🙂 Има и други балади на Ребека Лавеле, които също са много хубави. Скоро ще сложа в блога и някои от тях.