А когато бяха малки…

Минавам онзи ден покрай отворената врата на детската стая  и виждам малкият ми син Коста да стои пред бюрото закривайки монитора на компютъра, а в стаята се носи ей тази музика, долу в клипа. През смях ме пита помня ли тази песен и от кой анимационен филм е. Разбира се, че помня и му го казвам. 😀 При това с мили и топли спомени – гледахме го цялото семейство. 🙂 Та синчето ми, макар че е на 17 години вече, седеше и ú се кефеше на песничката, и гледаше една от сериите.  И подхвана разговор съвсем подходящ за възрастта му – „Ама мамо, те с какво  точно се хранят, според авторите на сериала?!“ Отговарям логично – „Най-просто може да се каже, че се хранят с химически съединения и светлина.“ И пак – „Знам, ама те показват някакви странни неща, които…“
Уфффф Друго си е като са малки. 😛 Какви лесни въпроси задават и как по-образно можеш да им го обясниш. И тогава теб те слушат докато говориш, а сега искат ти да го слушаш как философства върху  творческите идеи на аниматорите или, който и да е на дневен ред. Сега трябва да се заредиш с енциклопедии, речници, справочници и прочие. И задължително също с голяма доза внимание и търпение. 😉
Всъщност ми е интересно и забавно да водя разговори по житейски и научни теми, особено започнати от него. 😉 Оставям мисълта му да лети. А аз летя с него и само  го побутвам от време на време в някоя посока.  🙂 Или пък той прави рязък завой и политаме другаде. 😀 Невероятно е усещането да видиш детето си пораснало, разсъждаващо разумно и логично, с любопитство и хъс дълбаещо в темата, задаващо трудни въпроси, търсещо и изискващо отговори.
За почивка между тези разговори обаче, е много хубаво да се слуша музика. 😉 Понякога и като тази от клипа. А ако изгледате и една от сериите… Нищо чудно да се заредите с енергия за следващия бум на въпроси и хормони от тинейджъри.  😀

П.П. Във Vbox-а е достатъчно да изпишете само „Плодчетата“ и ще паднат сериите, доста на брой. 😉

„The Fruitties“