Душевна нагласа

От една седмица имам планове да напиша поне 4 поста:
1. житейски, философски и психологически анализ на репликата „безсмислен труд“;  😀
2. харесвам, обичам, обожавам – подадена щафета от Светлето за поредната блог-игра; 😉
3. поредното домашно за Терасата; 😛
4. кулинарна рецепта – ще ми се и аз да започна тази тема. Не, че съм велика кулинарка, но имам едно-две постижения, които искам да споделя. 🙂
Така! Добре ги изредих. 🙂 Даже някои ги започвах, но след няколко изречения спирах – не се получаваше. Главата ми май е празна, или музата (тази глезана) пак е отишла на гости на другиго, или ми се пишат не толкова сериозни  и важни неща, или просто искам да споделя музика с вас, или поредната притча.
Някои ъъъъ… веднага ще отсъдят – мързел. 😛 Аз обичам евфемизмите  и затова го наричам „душевна нагласа“. Ще рече  – „Имам душевна нагласа да не правя планираните и изискуеми неща от мен, а да правя… аммм – нищо. 😉
Обожавам нищонеправенето. 😆 Седиш или лежиш, умът ти дреме, а духът ти блуждае. Сърцето ти от време на време трепва от „нещо“. Вдигаш бавно поглед и се взираш в „нещото“, наслаждавайки му се.  И така бавно, но сигурно тази душевна нагласа те обзема изцяло. 😀
Забелязвам, че тя е обхванала и други хора. Някои си признават, други – не. Някои се оправдават с „пролетна умора“, други с проблеми. Някои се борят с нея, а други и се отдават напълно.  Аз съм от последните. 😉
Това е! Няма какво да се оправдавам, нито ще се боря. Не ми се мисли за сериозни неща, не ми се правят сериозни неща. Върша си задълженията и точка.
Затова слагам един клип с любима песен.  🙂 Може песента да ви изненада. Може да ви се стори странна. Знаещи английски ми казаха, че текста е малко неприличен. Аз обаче чувам само „секси лейди и шампанско“. 😛 И се усмихвам, замаяна и рееща се…
Останалото – когато му дойде времето! 😀
П.П. Жени, написах нещичко по темата. Не ми харесва. 😀 Ама, ако,  обаче, така да се каже, душевната ми нагласа не се промени, ще пратя него. 😉

Хи хи Приятни почивни дни! Поредните. 😀

„Yalla, Yalla“ – Ishtar feat Elan Babilon

Повярвай!

Тук съм! 🙂 Изчезнах за малко по уважителни причини. Около две седмици главата ми беше пълна с „разни работи“. Сега пък е празна, за да си почине. 😉 Но ми се искаше да напиша нещо и се сетих, че преди време Ралица ме посъветва да публикувам някоя от притчите, които съм събрала. Избрах тази, защото вярата е едно от нещата, които са най-важни, за да успеем, за да победим, за да сме щастливи. И, макар че контекста на притчата е религиозен, истината в нея важи за вярата във всичко.

ПОВЯРВАЙ

Веднъж eдин атеист се разхождал около пропаст, подхлъзнал се и полетял надолу. Падайки му се удало да се хване за малко клонче. Висейки на него, полюшвайки се на хладния вятър, той осъзнал цялата безизходност на положението си.
“Е, – помислил си той, – единствено Бог може да ме спаси сега. Аз никога не съм вярвал в него, но може би съм бъркал. Какво има да губя?”
Затова той извикал:
– Боже! Ако съществуваш, спаси ме и аз ще повярвам в Теб!
Отговор не дошъл и той извикал отново:
– Моля те, Боже! Аз никога не съм вярвал в Теб, но ако Ти ме спасиш, отсега нататък ще вярвам в Теб.
– Изведнъж от небесата се разнесъл гръмовен глас:
– О не, няма. Аз познавам такива като теб!
– Човекът толкова се удивил, че едва не изпуснал клона.
– Моля те, Боже! Ти грешиш! Аз наистина мисля така! Ще повярвам!
– О не, няма! Вие винаги така говорите.
Човекът умолявал и убеждавал Бог, и накрая Той му казал:
– Е, добре. Ще те спася. Пусни клона.
– Да пусна клона?! –възкликнал човекът. – Ти да не ме мислиш за луд?

И политам

Преди 13-14 години сестра ми имаше бар в квартал, където около 70% от хората слушаха чалга (сръбска, българска и пр.). Останалите 30% слушаха освен чалгата и народна музика, поп и рок, диско. Разбира се, музиката, която звучеше в бара ú, беше в същия стил и съотношение. 😀
А тя обожаваше (и сега също) Лучано Павароти. Имаше си една касетка с негови изпълнения и понякога, когато беше сама в заведението или пък то имаше специални посетители, я пускаше. Пускаше я и при още един случай. 😉 Когато в бара оставаха окъсняли посетители, неконсумиращи, но и нетръгващи си. Знаеше от опит, че Павароти ще ги изгони. 😀 Още при първите звуци се чуваше репликата „Време е да си ходим. Пуснаха операта.“  😆
Всъщност в този квартал живеят добри, умни и трудолюбиви хора. Просто вкусът им към музиката на повечето от тях, винаги се е различавал от моя и на сестра ми. С eдно изключение – Граовското хоро. 😉
Сетих се за тази история, защото вчера ме поздравиха с „Caruso“. Когато я слушам забравям за света около мен. Потапям се в музиката, отварям сърцето и душата си, и я оставям да проникне в мен. Усещам как постепенно сваля товара, който нося. И когато запее припева – политам. Духът ми, лек и освободен, полита нагоре. И летя, летя. Дали търсеща или рееща се, дали копнееща или тъгуваща, няма значение. Полетът ме пречиства и ме прави щастлива.

„Te voglio bene assai
Ma tanto, tanto bene sai“

„Caruso“ -Luciano Pavarotti

„Обичам те толкова много,
толкова много, добре знаеш.“

Може би

Интересен израз. 🙂 Аз обичам точните отговори и си признавам, че той понякога ме дразни. Е, предполагам и защото съм любопитна, и нетърпелива. И ми се иска сега да знам отговора, а не някога, може би.
Днес обаче, се замислих, че  „може би“ дава надеждата да узнаеш това, което искаш, или то да стане… А щом дава надежда значи е оптимистично зареден. Кара те да очакваш събитието, да си го представиш, или пък да мечтаеш. 😀
Така… Оптимизъм, надежда, мечти – ето, че намерих нещо положително в нещо, което не харесвам. 😉 Тези дни  провокатори на ума ми за втори път накараха машинката в главата ми да заработи на пълни обороти. Добри резултати се получават. Благодаря, Astilar! Благодаря, Митко! 😀
Отивам да измисля още две неща, които мога да правя с ръцете си (3 вече измислих 😉 ). И да помисля върху проблема с нарушаването на обещанията (особено на тези дадени на самия теб).
Може би ще открия какво още могат да създадат ръцете ми. Може би ще осъзная, че нарушавайки обещанието си, давам шанс на съдбата. Може би! 🙂

„Maybi I Maybi You“ – Scorpions

Огънят

Огънят – буен или тих, искрящ или смирен, топъл или горещ – от древността примамвал хората да стоят близо до него, в търсене на топлина и сигурност. И красота!

Близостта до огъня винаги ме кара да се чувствам уютно. Гледам играта на пламъците, искрите. Слушам пращенето и пукането му. И тези звуци са като песен – омайна и топла. Може да те приспи, може да те извиси.
Взирам се в недрата му търсейки прозрение или покой. Или просто се потапям в прекрасната му игра.

Алено-слънчевите движения на пламъка ме омагьосват. Наблюдавам ги и сякаш политам с тях, някъде надалеч. В свят чист и топъл, на място, където има само светлина. В този свят са мечтите, копнежите и приказките. В този свят си свободен. В този свят можеш да срещнеш твоето друго аз.

От години не бях заставала край огъня на Сирни Заговезни. Бях забравила магията на големия огън. И усещането за лекота и топлина не само заради него, но и заради повода, компанията и настроението. Усмивките не слизаха от лицата ни. 🙂 Любувахме се на игрите на пламъците, шегувахме се, отпивахме от виното и не пропускахме да добавяме съчки, за да гори. 😉
Огънят събира, обединява хората. Кара ги да се чувстват силни, смели и търсещи. А понякога ги кара да вършат дръзки неща. Като например да го прескочат. 🙂 Е, в края му, но си е прескачане на огъня – за здраве. 😀

Огънят е магия. Огънят е стихия. Можеш да му се любуваш, или да гориш заедно с него. Може да те вдъхнови, или да ти даде сила.
И да те пречúсти!

Снимки: Димитър Димитров

Честита Баба Марта!

Традиционната мартеница се прави от бял и червен, вълнен конец, които се усукват поотделно наляво, а после заедно надясно. Има и традиция да се слага паричка за късмет и синьо мънисто против уроки.
Докато се прави мартеничката се нарича за здраве и дълъг живот, за късмет и защита от злото. Именно това наричане придава същността на мартеницата и я превръща в мощен талисман.
Днес ние наричаме, когато я подаряваме и влагаме същият смисъл, водени от обичта към близките ни. Затова с мартеница искам днес да ви закича. 😀

Да сте бели и червени,
румени, засмени!
Здраве и дълъг живот да ви донесе
щастие и късмет да ви дари!
Да ви пази и закриля,
злото да не ви достига!

Бяло-червеният конец е онази здрава нишка, която на Първи март свързва българите от цял свят в едно.

Честита Баба Марта!!! 😀

Огледало с две лица

Чудех се дали да пиша този пост. Преди седмица говорихме по тази тема. Писах аз, на Терасата имаше пост, изразиха се различни мнения. От тогава все ми се върти в главата сцена от любимият ми любовен филм – „Огледало с две лица“. И ми се иска да я споделя с вас. 🙂

„Огледало с две лица“ – режисьор и продуцент Барбара Стрейзънд

Лекцията

<<<
– Мястото на действие е сватбата на сестра ми. Тя се напива, съжалявайки, че се омъжва за трети път. Майка ми обзета от ревност, с израсли змии в косата ú. Беше перфектно… Имаме три женски архетипа: Божествената блудница, Медуза и аз. Какъв е моят образ… Тревър?
– Дева Мария?
– Благодаря ти много, Тревър. Не, преданата прислужница – винаги шаферка, никога булка. Това доказва твърдението на Юнг: “Митовете и архетиповете са живи и се помещават в моя апартамент.” Стоейки до олтара, редом с моята сестра и нейния мъж, ми хрумна, че този ритуал, наречен сватбена церемония, е последната сцена от приказна история. Никога не се казва какво става после. Не се казва, че Пепеляшка докарва принца до лудост, обсебена от манията да почисти замъка – защото си е пропуснала дневната работа… Никога не ни казват какво става после, защото няма после. Всички били… И в края на краищата романтичната любов е… Майк?
– Секс?
– Майк, Майк, Майк… Имаш секс вместо мозък… Да?
– Брак.
– Брак… Да, но не винаги става така. През 12-ти век имало т.нар. “рицарска любов“, нямаща нищо общо нито с брака, нито със секса. Взаимоотношенията са между рицаря и омъжената благородна лейди. И те никога не биха могли да консумират тяхната любов. Те са се извисили над любовта “да идем в банята лице срещу лице“ – и са достигнали до нещо по-духовно. Премахвайки секса от уравнението, за тях остава съюз на душите. Помислете за това.
Секса винаги е бил фатален любовен еликсир. Погледнете литературата по въпроса – Ланселот и Гуиневир, Тристан и Изолда. Всяка консумация довежда до лудост, безнадеждност или смърт. Експертите, учените и леля ми Естер са единни в убеждението си: истинската любов има духовни измерения. Докато романтичната любов не е нищо друго освен лъжа, илюзия, модерен мит, бездушна манипулация. И говорейки за манипулация…
Това е като да отидете на кино. Виждате как любовниците се целуват… Разнася се музика и ние се вълнуваме, нали? И така, когато след среща някой ме целуне за довиждане, и в главата ми не звучи филхармонията, го зарязвам. Въпросът е, защо го правим?
Защото илюзия, мит или манипулация, всички искаме да се влюбим. Защо? Защото това преживяване ни кара да се чувстваме напълно живи. Всяко чувство е изострено, емоциите ни са увеличени, реалността на всекидневието ни е разбита и ние политаме в рая.
Може да трае само миг, час или цял следобед, но това не намалява стойността ú. Оставаме с този спомен и го пазим като съкровище до края на дните си. Прочетох наскоро: “Когато се влюбваме, в главата ни звучи Пучини.“ Това ми харесва. Музиката му разкрива нуждата ни от страстна и романтична любов. Слушаме „Бохеми“ или „Турандот“, или четем „Брулени хълмове“, или гледаме „Казабланка“ и малко от тази любов оживява в нас.
И така, финалният въпрос е: “Защо хората искат да се влюбят след като знаят, че може да е толкова краткотрайно или болезнено?” Да?
– Размножаване на видовете?
– Хъм… Ранди?
– Имаме нужда да се свържем с някой.
– Може би. Джил?
– Заради културната предпоставеност?
– Добър отговор, но е прекалено интелектуален за мен. Аз мисля, че е защото, както някои от вас вече може би знаят, докато това чувство трае е супер велико… >>>

И звучи Пучини… 😀 За всички влюбени, за всички, които вярват в любовта, за всички, които обичат любовта!

„Огледало с две лица“ – финалната сцена

Изповед

Липсваш ми. Искам да те видя, да те докосна, и ти да ме докоснеш. Да се потопя в ласките ти, да се оставя да ме обгърнеш и приютиш в обятията си. Да потъна в дълбините ти, да лежа в ложето ти забравила за всичко на света, чувствайки само любовта си към теб. Да оставя очите да се наслаждават на прекрасната гледка. Да почувствам с кожата си всеки твой допир – и нежния, и грубия, и чувствения, и търсещия, и обсебващия. Да си мечтая винаги да си до мен, и в радост, и в тъга.

Искам да се разхождам по брега ти, а пясъкът да гали нозете ми. Искам да стоя на прибоя, да затворя очи и да почувствам как водите ти ме заливат, а всяка твоя вълна ме кара да потъвам. Потъвам, а всъщност ме обзема усещането за сила и непоклатимост. Може би защото го правиш бавно и гальовно. Може би защото знам, че всъщност и ти ме обичаш, и ми даваш толкова много красиви мигове. Може би защото дори, когато си сърдито, бурно и гласът ти звучи заплашително ми даваш любов, кураж, могъщество и величие. Сблъсъкът ти с брега, ударите на вълните ти, гонитбата ти с вятъра са прекрасна гледка, която ме кара да се чувствам пречистена и жива. И заредена с енергия, светлина и устрем се взирам в теб. И ми се иска да имам твоята мощ и съвършеност, за да вървя все напред и нагоре. Да достигна небето – моето небе.

Липсваш ми. Липсва ми изгревът – плах, колеблив, но ярък. И онзи миг, когато ти се сливаш със слънцето и светът заблестява – пъстър, топъл и обещаващ щастие. И душата ми се изпълва с мечти. И искам да полетя, свободна, волна и търсеща. И вярваща, че правиш чудеса, че сбъдваш мечти, че превръщаш сънищата в реалност.

Липсва ми залезът – тих, смирен, но категоричен. Тези лъчи, които те галят и казват с игрива усмивка “До скоро. Утре пак.” А аз те гледам и не мога да ти се наситя. Не мога да се наситя на спокойствието и силата, които излъчваш. На мъдростта и вярата, които ми даваш. И искам още. Искам да задържа този миг, да го взема в шепите си, и да го сложа в сърцето си.

Бавно потъваш в сенките, и тъмнината те обгръща. Но аз продължавам да те виждам, да те усещам, да те чувам. Звездите засияват ярко над теб и те поздравяват със закачливо намигване. Отразяват се в теб и ти придават загадъчен и тайнствен вид. Заедно започвате игра, която ще продължи през цялата нощ. Бих искала да остана, да се присъединя към вас. Да си говорим приглушено, да слушаме в захлас твоя глас – нежен или буреносен, романтичен или тревожен. Да танцуваме водени от музиката на сърцата ни, да оставим душите ни да се извисят високо, високо. Затварям очи и отварям сърцето си. “Ела, остани, бъди винаги с мен, във всеки миг от живота ми.”

Отварям очи. Погледът ми те обгръща с огромна любов. Пристъпвам бавно и те докосвам. Не, не за да се сбогувам. А за да ти кажа “Лека нощ и сладки сънища.”

Снимки: Mari-ana и Kalistrofalax

„Canção Do Mar“ – Dulce Pontes

„Ухание на свежи цветя с кехлибарен привкус“

Днес е Трифон Зарезан. Така казваше дядо ми, баба ми, баща ми. Така казва мама, която днес е зарязала лозата, а после ще отиде да вари ракия, от миналогодишната реколта грозде.  🙂 Така казвам и аз, поела щафетата от тях. Днес е Трифон Зарезан – зарязват се лозите, поливат се с червено вино, пие се от старото вино, и се извършват ред ритуали за берекет. Е, някой ги е извършил на 1 февруари. Но я ги питайте дали не празнуват и днес. 😉

Малко подробности за начина на празнуване и ритуалите прочетено в Уикипедията.
Рано сутринта  стопанката омесва хляб и сготвя кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи, и окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село.

Ето няколко благословии изричани от мъжете по време за зарязването. Някои от тях са с театрални елементи и се изпълняват от двама души. Повече информация можете да намерите в тази статия.

„Да даде Св. Трифон,
да даде голям род, берекет,
да напълним корабите с грозде,
да напълним буриите с вино,
да продадем виното на добра цена,
и да не стане на оцет.“
Гр. Лясковец

“-Ей, грозде, грозде, кой ще те яде?

-Ний ще те ядем!

-Ей, вино, вино, кой ще те пие ?

-Ний ще те пиеме!”

Южна България

“- Добро утро, Трифоново лозе! Да си пълно с грозде!
Болести и буболечки, ветрове и градушки, вънка от лозето!

-Трифон у лозето!

– Трифоне, чух те, тука ли си?

– Тука, тука!

– Къде си, че не те виждам?

– Не се виждам, от черно и бело грозде.“

Югозападна България

Със символично зарязване на лозята на Трифоновден  се поставя началото на лозарската нова година.

Честит празник на всички, които днес празнуват Трифон Зарезан и деня на лозаря. 🙂 Наздраве!

„Ще запаля „Градината на любовта“, ще си сипя чаша Мавруд и ще полетя с мечтите си.“

„Горчиво вино“ – Веселин Маринов

Обичай любовта

Интересен разговор поведохме на Терасата. 🙂 Който е любопитен,  да заповяда. 😉 Тук искам само да сложа един клип. Песента, филма и любовната история показана кратичко в клипа потвърждават думите ми в коментарите. Подобни истории ги има и в живота, не само на екрана.
Цитати от две вярващи в любовта. 😀

Mari-ana: „Важно е да чувствам сърцето си. Да знам, че пак може да бие силно, да повишава адреналина ми, да ме кара да мечтая, да летя. Не бих се отказала от това за спокойствието и сигурността на един живот без любов. „

Жени: “ “Смелите живеят кратко, но страхливите изобщо не живеят”
Не мисля, че предполагаемата болка, трябва да ни спира. Такава е съдбата ни – летим, падаме и пак продължаваме.
Вярно е, че боли, боли понякога твърде много, но пък трябва ли това да не ни позволи да изживеем красиви мигове?!…
…И не ме е страх, подготвена съм, но пък и не живея за утре. Живея за днес и му се радвам на това влюбено днес. Знам, че мога да падна, но пък искам да летя или поне да опитам “

Трябва да вярваме, за да се случи. Трябва да търсим, да мечтаем, да летим, а не да чакаме. 😀
Обичай любовта! Банално, но вярно. Клише, но истина. 😉
Любовта, към каквото и когото и да е, тръгва от нас. И винаги се връща при нас. 🙂

„Did I Tell You“ – Rebecca Lavelle

Казах ли ти…

Днес казах ли ти, че те обичам?
Вгледах ли се в очите ти?
Защото последната останала стена между нас е съборена.
И аз ти показах коя съм.
Точто такава каквато съм – всички мои грешки,
всички мои мисли, всички мои копнежи.

О, обичам те!
Винаги е било така и винаги ще бъде така.
Искам да изживея този миг
задържайки го близо до мен.
Да го усетя дълбоко,
да го задържа завинаги.

Знаеше ли колко ме беше страх преди?
Страхувах се за теб, страхувах се от себе си.
Но когато бариерата между нас изчезна
и накрая те докоснах,
всички страхове изчезнаха.
И се превърнаха в прах, задъхан надалеч.
Сега сме само аз и ти,
Ние сме реалност!

О, обичам те!
Винаги е било така и винаги ще бъде така.
Искам да изживея този миг
задържайки го близо до мен.
Да го усетя дълбоко,
да го задържа завинаги.

превод: Саня Джотолова